РУДОЛФ ДИЗЕЛ – Германски изобретател

0
202

Рудолф Дизел /1858 – 1913/ е германски инженер-изобретател, известен със създаването на най-икономичния двигател, носещ неговото име –  дизеловият, с което придвижва напред развитието на промишлеността и транспорта. Дизел е оставил на човечеството и една утопична теория, наречена Solidarismus.                                                                                                                    През 1953 г. Германската асоциация на изобретателите учредява Златен медал „Рудолф Дизел“, който се връчва за изобретения със значителен принос в развитието на икономиката и предприемачеството.

Паметта за блестящия конструктор е увековечена през 1958 г. и на пощенска марка. По повод 150 г. от рождението му в Германия 2008-ма бе обявена за година на Рудолф Дизел. 

 Германец, роден в Париж. Рудолф Кристиан Карл Дизел е едно от трите деца на на немските емигранти Теодор и Елис Дизел, преселили се в Париж. Роден е на 18.03.1858 г. Баща му бил книговезец. След като се оженил за Елис – дъщеря на известни търговци, произвеждал кожени изделия. Рудолф бил прилежно и строго възпитавано дете. Имал остър ум, интересувал се от различни машини, настоявал да го водят в Музея на изкуствата и занаятите, искал да стане механик. Спокойният живот на семейството продължил до Френско-Пруската война през 1870 г. Хората с немски произход и фамилии вече нямали място във Франция. Предприятието на Дизел било конфискувано. Всички заминали за Англия, а Рудолф – на 12 г., бил изпратен в Германия при брата на Елис и съпругата му, които нямали деца.

Кристоф и Барбара Барникел с радост приели  племенника си. Вуйчото бил известен професор, преподавал математика.

Рудолф бил дисциплиниран, трудолюбив и любознателен, лесно научил немски. Умеел да планира времето си. Оставало му и за музика и четене, професорът го допуснал до огромната си библиотека.

Рудолф завършил гимназия, после и Политехническото училище, дн. Университет за приложни науки – Аугсбург. През 1880 г. блестящо се дипломирал в Кралското баварско политехническо училище, дн. Технически университет – Мюнхен. Бил най-добрият ученик в историята на училището.                                                                                                                                     Веднага бил назначен във фабриката за охладителна техника на проф. Карл фон Линде, който го поддържал във всичките му изследвания.

Още като студент записал в тетрадка своята „Жизнена задача №1“ – да създаде за малките предприятия нов високоикономичен термичен двигател на мястото на нискоефективната парна машина. Идеята му дошла от една пневматична запалка за цигари – пръчицата-фитил се запалвала в малка стъклена тръбичка. Сторило му се просто: въздухът трябва добре да се сгъсти, да се нагрее до нужната температура и да му се подаде гориво, което ще се възпламени.

Започнал да изследва горивната ефективност през 1885 г. Работоспособността му била феноменална, а упоритостта му изумявала околните. След дълги изчисления описал принципа на действие на предлагания от него двигател.

На 23.02.1893 г. получил от Имперското патентно бюро в Берлин патент под името „Метод и апарат за преобразуване на висока температура в работа“.

Веднага се заел с разработката на новия двигател в Машиностроителния завод /дн. МАН/ в Аугсбург. Публикувал брошура с гръмкото заглавие „Теория и конструкция на рационален топлинен двигател, който трябва да замени парната машина и известните днес мотори с вътрешно горене”.

Първоначално Дизел използвал въглищен прах. Горивото трябвало да се самовъзпламенява, без за това да е нужна искра. Машината трябвало да работи без външно охлаждане. Този принцип претърпял крах: въглищният прах изгарял бавно, двигателят прегрявал, от наслояванията цилиндрите блокирали. Гениалността на Дизел е в това, че веднага разбрал къде греши. Сменил праха с широко използвания по това време керосин. Едно избухване при един от експериментите му оставило проблеми със зрението за цял живот.

След дълги опити и многобройни неудачи, Дизел създава двигател, работещ с течни горива. Използвал нефтена фракция, по-тежка от бензина, наречена по-късно в негова чест „дизелово гориво”. През 1895 г. показал първия прототип –  новият двигател използвал два пъти по-ефективно топлинната енергия в сравнение с най-добрата парна машина. Двигателите на Дизел обаче все още били много обемни и тежки и били непригодни за автомобили. По-късно за гориво използвал и фъстъчено масло или олио – рапично или слънчогледово, което е по-екологично и гори по-добре от дизела.

През 1893 г. Maschinenfabrik Augsburg-Nürnberg – MAN, произвеждаща парни машини, приела предизвикателството и създала в помощ на младия учен цяло ново научно звено. Осигурили на Дизел невероятно висока заплата – 800 марки месечно. Не фиксирали срок и горна граница за разходите. Според договора, MAN придобива правото за производство на двигателя, без да го преотстъпва на друг.

Дизел незабавно се заловил за работа. През 1896 г. той с гордост представил готов екземпляр на своя функциониращ двигател, днес музеен експонат в Аугсбург. Нарекъл го „дизелов двигател“. Мощността му била 20 к. с. при 172 оборота в минута, КПД 26.2% при тегло 5 тона. Тези параметри многократно превъзхождали двигателите на Ото с КПД 20% и парните турбини с КПД 12%, което предизвикало незабавен интерес от промишлеността.                                                                           През 1897 г. Дизел изцяло преработил машината си. По икономичност и ефективност изобретението нямало равно на себе си. Фактът, че замърсява въздуха, по онова време не се отчитал.

Дизел патентовал произведението си в редица страни. Натрупал огромно състояние от продажбата на патенти. Първото серийно  производство на дизеловия двигател започва на 1.01.1898 г. в МAN, впоследствие  – и в САЩ, Русия, Великобритания и др. През 1899 г. Дизел преотстъпва правото за производство на двигателя на племенника на Алфред Нобел – Емануел Нобел, за строящия се в Санкт-Петербург завод „Русский дизель“. Той имал права да прави подобрения по него, но не и да ги преотстъпва без писменото съгласие на Дизел. Изобретателят не вярвал на банкови чекове и хартиени банкноти, а само на златото. Отброили му съвсем нови златни монети – 1 000 000 марки!

През 1900 г. „най-икономичният петролен двигател“ спечелил голямата награда на Световното изложение в Париж. Двигателят, 4 пъти по-икономичен от всички останали, намира бързо приложение в кораби, локомотиви, електроцентрали, нефтени сонди и др. През 1908 г. Дизел основал дружество с компанията Saurer – Швейцария и изработил двигател за автомобили. Модифицираният агрегат имал завидните за дизелов двигател 800 оборота в минута. Автомобилната индустрия обаче не рискувала и внедрила дизеловите двигатели чак през 1924 г., когато MAN за пръв път ги използвала в камионите си. Първият серийно произвеждан лек автомобил с дизелов двигател е Мерцедес Бенц 260D – през 1936 г., след смъртта на изобретателя.

На 40 г. Рудолф Дизел бил известен и много, много богат. По това време бил вече женен – със съпругата си Марта имали три деца. Построил къща за 900 хил. марки, а издръжката й възлизала на 90 хил. марки годишно.

Утвърдил се и като филантроп, през 1903 г. написал книга, възхваляваща  “солидаризма“ – проспериращо общество, развиващо се на основата на малки и средни фамилни предприятия. За да пропагандира теорията си, разпилял голяма част от парите си.

Изобретателят дал на света дизеловата мощ, но нямал никакъв бизнес усет и си спечелил омразата и на своите колеги – създатели на двигатели, и на най-влиятелните въгледобивни компании. Само през 1904 и 1905 г. цената на петрола нараства 2,5 пъти, а добивът му се увеличава над 7 пъти. Германските индустриалци, притежаващи огромни запаси от въглища, започнали  подмолна война срещу Дизел и довели всичките му предприятия до фалит. Обвинили го и че не той е създал двигателя си, а е плагиатствал. Изобретателят успял да отхвърли клеветите, но бил морално съсипан. Най-голям удар му нанесли други изобретатели, които усъвършенствали произведението му и го патентовали.

Гениалният изобретател и предприемач не могъл да понесе нито славата, нито огромното си състояние. Най-много му тежало, че във Франция, Англия, Америка, Русия, го посрещали като високопоставена особа и го засипвали с цветя, а в собствената му родина не го разбирали. Бил себичен – не обсъждал делата си с финансисти. Превърнал се в неплатежоспособен човек – трябвало да ожени дъщеря си, но нямал обещаните за зестра пари.

Водените многобройни патентни дела предизвикали у него тежка депресия. Не помагало и скъпото лечение. Този добър и мек, спокоен и уравновесен, но психически крехък човек, страдащ от главоболие и занимаващ се и с музика, се оказал жертва на ужасна конкурентна борба. Казвал: „Вече не съм сигурен дали има полза от това, което постигнах в живота си“.

През 1912 г. се противопоставил на опонентите си – издал труда си „Произход на дизеловия двигател“. Но никой не го защитил. Заради финансовата криза през 1913 г. напълно банкрутирал. Тогава немските инженери признали, че „дейността на Дизел е поставила началото на нов етап в развитието на съвременното машиностроене“. Но това вече било написано на некролога му…

На 29.09.1913 г. Рудолф Дизел пътувал от Антверпен с кораб през Ламанша за Лондон. Бил поканен да изнесе няколко лекции пред Конгреса на британските корабостроители. Преди това обяснил на сина си „кое къде е – за всеки случай“. На жена си оставил куфар със заръката да не го отваря преди началото на октомври. В него имало 20 хиляди марки.

На кораба изобретателят и сътрудниците му Карелс и Люкман се наслаждавали на отличната вечеря. 55-годишният Дизел – висок, красив, с посивяваща вече коса, безупречно облечен, бил в прекрасно настроение. Пожелали си лека нощ. Дизел поръчал на стюарда да го събуди в 06:15. Повече никой не го видял. На сутринта всичко в каютата му било непокътнато. Върху куфара му лежал златният му часовник.

След няколко дни рибари предали в полицията два пръстена, които свалили от тялото на добре облечен мъж, на когото попаднали в морето. Според морските традиции, откритото от тях тяло оставили във водата. Синът на Дизел разпознал пръстените на баща си. Ювелирът, който ги бил изработил, казал обаче, че е направил много такива.

Версиите за гибелта му, превърнала се в една от големите мистерии, са много – от самоубийство до убийство. Оттогава, вече 105 години, в германската полиция изобретателят е записан като безследно изчезнал.

Светът изгубил един неоспорим гений, който така и не видял автомобил, задвижван от дизелов двигател, но поставил началото на Втората индустриална революция. Благодарното човечество продължава да използва думата „дизел“ като синоним на „двигател“, забравяйки сякаш, че това е било фамилното име на великия му създател.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here