РОБЪРТ ПИРИ – Полярен изследовател

0
191

Шестимата мъже тръгнали. И останали сами сред великата бяла неизвестност. Полюсът бил на 133 мили на север. За този миг големият   пътешественик се подготвял цели 23 години.                                                                          На 6 април 1909 г. американският военноморски офицер и инженер Робърт Пири, чернокожият му спътник Матю Хенсън и ескимосите Зиглу, Енингва, Уте и Укеа, с пет шейни и 40 кучета, за първи път достигат Северния полюс – последната цел на Пири. За да докаже, че човек може да владее планетата… 

Робърт Едуин Пири е роден на 6.05.1856 г. в градчето Кресън в Пенсилвания. На две години останал сирак, починал баща му. Робърт завършил технически колеж и работил като чертожник и землемер в бреговата и геодезическата служба на САЩ, след което – във военноморското ведомство, където получил звание лейтенант-инженер. Занимавал се със строеж на диги в САЩ и с проучвателни дейности в Никарагуа за прокопаване на канал между Атлантическия и Тихия океан.

От ученик мечтаел за пътешествия по неизследваните места на планетата. Привличала го суровата красота на Севера.

Особено го вълнувала Гренландия – “Зелена земя“, на която посветил 20 години от експедиционната си дейност – от 1886 до 1906 г.,  внасяйки значителен принос в географията на Западна Арктика, особено на Северна Гренландия. На тази територия Пири гледал преди всичко като на обширно и най-близкото до полюса поле за тренировка. Той задълбочено я изследвал, надявайки се да намери най-удобния отправен пункт за щурм към Северния полюс.

Експедициите до острова.

1866 г. – На китоловния кораб „Орел“, заедно с жена си Жозефина, Пири тръгнал от селището Годхавън по леденото плато – изминал 190 км и се изкачил на височина 2150 м. Счупил две кости на крака си и прекарал зимата в едно ескимоско селище, като направил карти на тези места. Пробното пътешествие продължило само три месеца. Целта на Пири била пръв да пресече острова, но не успял. Първият човек, пресякъл Гренландия, бил Фритьоф Нансен – през 1888 г.                                                            1891 г. – На парната шхуна „Коршун“ Пири отново се отправил към Гренландия, но вече с много по-добра организация, снаряжение и екипаж. Подкрепили го Американското географско общество и Филаделфийската академия на науките.

С кучешки впрягове и с петима спътници през лятото на 1892 г. той успял да пресече Северна Гренландия, откривайки полуостров Земя с планината Рузвелт. Върнал се по същия път, като изминал около 2400 км.

1895 г. – За втори път Пири пресякъл ледения остров  и за първи път се опитал да достигне Северния полюс. Тогава той разрешил спора, от десетилетия вълнувал учените – бил стигнал най-северния бряг на Гренландия. Бил първият, който установил островния й характер. На крайния север на огромния остров открил обширни, свободни от ледове територии, открил и изследвал дълбоко врязващите се в сушата заливи, изучавал антропологията, бита и традициите на ескимосите. Открил огромен железен метеорит Анигито (80 т), доставен по-късно в Ню Йорк. В чест на находката дъщеря му получила второто си име – Мери Анигито Пири.

1898-1899 г. – Пири зимувал на брега на протока Смит, разделящ Гренландия от остров Елсмиър. По време на тази експедиция измръзнали 7 пръста на краката му, наложило се да ги ампутират.

1900 г. – Пири изследвал цялото северно крайбрежие на Гренландия. Открил северното крайбрежие на п-ов Земя Пири и нос Морис Джесъп, най-северната точка на световната суша. Тръгнал на поход към полюса, но изминал само 12 км и отстъпил – срещнал обширни пространства от натрупани ледове и огромни райони незамръзнала вода.

Пири мислел, че полюсът се намира в центъра на свободно от ледове море. След като било установено, че той е разположен върху огромно ледено поле, започнали опити да бъде достигнат с шейни, теглени от кучета.

Резултатът от тези пътешествия бил, че изследователят формулирал няколко правила: вместо палатки и спални чували, започнал да използва построени от снежни блокове куполообразни домове – иглу; разработил система за базови лагери, на които оставял запаси и продоволствия.                                                                                                                    Главната задача на живота му все още престояла…

1905 г. – И тази експедиция не му донесла мечтания успех. Но този път Пири стигнал най-далеч от всичките си предшественици и на 21 април постигнал рекорд – 87º 06′ с.  ш. След трите опита за достигане на полюса Пири решил, че отправният пункт за атака към полюса трябва да бъде не нос Морис Джесъп – най-близката суша до полюса, на 725 км, а нос Колумбия – на 766 км от полюса, на остров Елсмиър, намиращ се по-близо до най-северното европейско селище на Земята.

Към полюса. През февруари 1909 г. той пренесъл оборудване и припаси до нос Колумбия. Пътят по Ледовития океан бил щафетно трасиран, лагерите били заредени с храна и гориво, за да може главната група да се движи безпрепятствено. Последната експедиция на Пири била обезпечена от Военно-морските сили на САЩ. Много страни се стремели първи да достигнат полюса, затова, изпращайки го,  президентът Рузвелт му казал, че той е надеждата на нацията.

На 1 март, начело на отряд от няколко  чернокожи, седем бели и много ескимоси с 19 шейни и 133 кучета, Пири се отправил в атака на полюса. Въпреки че бил на 53 и с побелели вежди и мустаци, той се почувствал млад. Спомагателните групи отпадали една след друга, организирайки промеждутъчни бази. Последната група тръгнала обратно на 2 април, в нея били всички „бели“: Пири не искал с никого да дели славата на първия бял човек, стъпил на Северния полюс. Финалният му отряд се състоял от чернокожия Матю Хенсън и четиримата ескимоси Зиглу, Енингва, Уте и Укеа, с пет шейни и 40 кучета.

Последният старт. Всички се спуснали вихрено по леда. През първия ден изминали 30 мили. Ескимосите също били нетърпеливи да стигнат сер-мик-суах, тоест до Северния полюс. Те вярвали в Нелегак – така те наричали Робърт Пири. На техния език това означавало “вожд измежду хората”, човек, който знае и може всичко. На втория ден неочаквано се натъкнали на 10-метрова пукнатина, през която не можело да се мине. Пири заобиколил пукнатината и сам скочил на отсрещния леден блок. Въпреки че били изплашени, останалите го последвали. Към края на деня били изправени пред ново изпитание – предателска тънка ивица се простирала на 100 ярда пред тях. Те продължили – с риск да се удавят. Нервите им били изопнати, лицата им – измръзнали. Виждайки как Пири мъжествено се справя с болките и несгодите, никой не се оплаквал. Температурата спаднала на  –60 градуса. До полюса имало само няколко мили. И тогава се случило нещо съвсем човешко – пред прага на победата Робърт Пири почувствал такава умора, че не могъл да направи и крачка. Оставили го да поспи няколко часа… и тръгнали отново.

На полюса! Четирима ескимоси, един негър и един бял стояли мълчаливо около единствената издигната от човешка ръка ледена купчина и гледали веещия се флаг на САЩ на най-северната точка на планетата – 89º 55` с. ш. Този флаг през всичките експедиции Пири носел увит около тялото си. Северният полюс бил победен! Всички извикали три пъти “ура”. Пири постигнал мечтата си. Той оставил стъклена бутилка с надпис: ”90 градуса. Северен полюс. 6 април 1909 г.“ Следвали имената на всички членове на експедицията.

Останали на полюса 30 часа, Пири направил няколко астрономически и географски изследвания. Тук годината се състояла от един ден и една нощ. Сто такива дни и нощи правят един век.

На 24 април експедицията се завърнала в изходната си база – нос Колумбия. Пътят до полюса (1500 км отиване и връщане) бил преминат за 37 дни, а обратният – само за 16 дни.

На пристанището в Батл неприятна изненада очаквала Пири: молели го да каже мнението си за Кук, от когото малко преди него била получена телеграма, че е открил Северния полюс. На кораба дошли и двама от експедицията на Кук – те посочили на картата най-далечното място, до което били достигнали. Това място било на 500 мили от полюса. Шокиран и възмутен, Пири казал: ”Аз имам да съобщя нещо твърде интересно”.

Пири доказвал, че съперникът му никога не е бил на Северния полюс. Разразил се истински скандал, в резултат на който Кук бил признат за мошеник. Три седмици по-късно, екскортиран от две редици кораби с веещи се знамена, Робърт Пири  импозантно влязъл в Нюйоркското пристанище. Той станал национален герой. Получил пожизнена правителствена пенсия и звание контраадмирал. Бил удостоен с високи награди и от географски дружества и академии на различни страни.
„Тайните на полярните пътешествия“, 1917. В книгата си арктическият изследовател описва своя наситен с динамика и постоянно търсене живот, експедиционната си дейност, методите, чрез които която и да е полярна експедиция може да постигне успех.                                                                                                                                                 Пири умира във Вашингтон на 20.02.1920 г. на 63 г. след продължително боледуване. Неговото име носят: заливът Пири на източното крайбрежие на остров Елсмиър; кратер на Луната; полуостров Земя Пири в северната част на Гренландия; протокът Пири в Канадския арктичен архипелаг. На най-западната точка на Гренландия – нос Йорк, е издигнат негов паметник.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here