ПРОФ. ГЕНЧО ПИРЬОВ – Български учен-психолог

0
222

Проф. Генчо Пирьов е роден в Казанлък през 1901 г. Завършва Казанлъшкото педагогическо училище, след което СУ „Св. Климент Охридски” – философия и педагогика. Специализира педагогика и психология в Колумбийския университет в Ню Йорк. Работи в Софийския университет до 1938 г., където основава катедра „Психология” и е директор на Института по педагогика. От 1958 г. е член-кореспондент на БАН. 

Проф. Пирьов има огромен научен принос в областта на педагогиката, психологията, методиката на образованието и възпитанието на личността. Наричан е „патриархът на българската психология”. Автор е на над 40 книги, 14 монографии и над 1000 публикации.                                                                                                                   Той е един от изявените дарители у нас.   

Удостоен е с орден „Стара планина“.

Доживява своето столетие, умира на 2 януари 2001 г.

През 2008 г. в Казанлък на името на проф. Генчо Пирьов е учредена фондация.

 

Дядо му Геню бил градинар, а баба му Мария – домакиня. Те имат четирима синове – Стефан, Иван, Димитър и Христо, които били занаятчии. От тях само Димитър – бащата на Генчо Пирьов, бил с начално образование, той се и самообразовал. Бил упорит и трудолюбив младеж, членувал в управителния съвет на фабриката на братя Орозови в Казанлък. Семейството с трите си деца – Генчо, Христо и Мария, живеело скромно. Децата били възпитавани да бъдат ученолюбиви, трудолюбиви и пестеливи, но щедри.                                                                                                                                Самият професор Пирьов разказвал за решението си на младини: заедно с бъдещия историк Иван Унджиев и приятеля си Георги Вартоломеев да обработват 20 декара земя. Засели я с царевица и я продавали евтино на бедните хора. След това засели земята с просо. Но тъй като „съдружниците” му го изоставили, на бъдещия учен-психолог се наложило сам да ожъне просото, след което го продал за символични пари на бозаджиите.

Още от младежките си години Генчо Пирьов имал свое верую, което му помагало да преодолява всякакви трудности: „Длъжен си да се справиш!”
Педагогическа романтика – така Генчо Пирьов възприема професията си на учител в Чирпанското село Оризово, където работи, след като през 1920 г. завършва известното Казанлъшко педагогическо училище.

Като ученик посещавал събрания на анархисти и  дъновисти. Имал особено предпочитание към мирогледа на Толстой и става негов последовател.

През 1922 г. бъдещият педагог се записва в СУ “Св. Климент Охридски”, където учи философия и педагогика. Тогава двете дисциплини се изучавали едновременно. След завършване на висшето си образование през 1925 г. се завръща за кратко в родния Казанлък и става учител в Педагогическото училище.

В Ню Йорк. Най-голямо влияние върху личността му още като студент има професор Димитър Кацаров. Благодарение на него Генчо Пирьов се насочва към философията на психологията. Проф. Кацаров успява да му издейства стипендия за специализация в САЩ. Така, едва 25-годишен, в името на науката, младият казанлъчанин поема към далечния континент.  „Отдалеч небостъргачите приличаха на наредени кубове. А третокласните пътници минаваха през митарствата на „Елис-Айланд“ за преглед и проверка на документите. Толкова малко знаех английски език, че едва ли не сгреших, като казах, че отивам на работа“, пише в дневника си за забележителното събитие специализантът от България. В Ню Йорк той се настанява в интернационален дом, близо до университета, в който живеели  около 500 души от различни държави.
Вместо една година, Пирьов специализира в Колумбийския университет две години – от 1925-та до 1927-ма. Още на американска земя започват заниманията му по сравнителна педагогика. Запознава се със световни светила на педагогиката и психологията като Джон Дюи и Едуард Торндайк и прави редица проучвания, които по-късно са в основата на бъдещите му изследвания.
По време на продължителното пътуване пише със затрогваща любов всеки ден писма до годеницата си Златка Тантилова, която учи немска филология.

Завръщайки се в София, Генчо Пирьов сключва брак със Златка и започва работа в Американския колеж в Симеоново. По негова идея в колежа се преподава и социология. През 1933 г. постъпва на работа в Министерството на просветата като подначалник на Културното отделение. Той предлага да се приемат редица важни закони за предучилищното образование, за помощните училища, както и да бъде учреден фонд „Даровити деца“. В министерството Пирьов не одобрявал поведението на някои от министрите и заедно с писателя Ст. Л. Костов се надсмивал на абсурдното поведение на един от тях, който изисквал от подчинените си задължително да викат „ура” на „леещите се бисери“ от устата му.
Пирьов чака цели 10 години да се открие място за асистент в Софийския университет. По-късно той ще стане основател и ръководител на катедра „Психология“ в този университет. От 1948 г. е професор и ръководител на същата катедра.Той става и директор на Института по педагогика към университета. Преподавателската и научната дейност на професора е в сферата на педагогическите и психологическите науки. Той продължава да работи до 1982 г., натоварен с много университетски ангажименти.

Научният принос на проф. Генчо Пирьов е огромен: в областта на теорията и методиката на образованието, на общата, експерименталната, възрастовата, педагогическата и когнитивната психология, на семейното и общественото възпитание и възпитанието на личността. Издал е над 40 книги, има 14 монографии, над 1000 публикации, посветени на основни проблеми от психологията и педагогиката и на редица житейски въпроси.

Последните десет години от живота на европейския учен-психолог са изключително плодотворни.Той издава десет нови книги. Пет от тях посвещава на първата си любов – педагогиката, а останалите са в областта на голямата му любов – психологията.

От тях най-скъпа му е „Детето“, на корицата със снимката на правнука му Константин.

Преди вековния юбилей на проф. Пирьов излизат и неговите „История на психологията в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Лев Николаевич Толстой – хуманист психолог“.

Учен-енциклопедист по образование и изяви, проф. Генчо Пирьов създава една цяла епоха в българската и световната психологическа наука.

Най-значителният му труд в цялостната му научна дейност е „Психологията, фундаментална наука за човека“. Издаването на книгата е повод за втори път чл. кор. проф. Генчо Пирьов да бъде предложен за званието академик. И за втори път то е отклонено от акад. Сава Гановски. Тази „тайна“ е разкрита чак през 1999 г. Самият професор и близките му твърдят, че за него титлите никога не са имали изключително значение.

През 2001 г. проф. Пирьов е удостоен с орден „Стара планина“. През същата година е удостоен и с най-високото отличие на СУ „Климент Охридски“ – почетен знак с лента.

През 2013 г. БАН официално чества 40 години от създаването на научно-изследователското звено по психология. Едно от трите учредени отличия за млади учени – за постижения в областта на науката и за институционализирането на науката психология в България, бе на името на проф. Генчо Пирьов.

До края на дните си Генчо Пирьов твърдял, че дължи житейското си и творческо дълголетие на своето трудолюбие и добронамереност към другите: „Като можеш да направиш на някого услуга – направи му я, като не можеш – не прави зло!“

Професорът е известен и със своята забележителна дарителска дейност: събирал и дарявал пари и стотици редки издания и ценни книги за редица библиотеки в България, включително и за библиотека “Искра” в Казанлък.

Малко известно е, че цели 25 години бил вегетарианец, приятелят му проф. Иван Унджиев – също. Пак с него всеки почивен ден ходели в планината. Проф. Пирьов бил страстен турист до 90-тата си годишнина. Той можел с часове да разказва за почти всички хижи на България и за чудно красивите планински пейзажи. Ученият казвал, че цял живот е съблюдавал максимата, че за туризма е подходящ всеки ден – дори и лошият.
Почти до 100-ната си година професор Пирьов свирел на цигулка и рецитирал любими стихове от Иван Вазов и Пейо Яворов.

Научен подход – и към наследниците. Професорът водел дневници, както за своите деца, така и за внуците си и за правнука си Константин. В тях отбелязвал развитието им, техните слаби и положителни страни, навиците и дарбите им. От дневниците той съдел за професионалното им ориентиране и за възможностите им като бъдещи специалисти.

Като естествен приемал факта, че и двете му деца – Димитър и Боряна, се насочват към медицината. Димитър Пирьов става уважаван доцент по ортопедия, но за съжаление умира твърде млад. Неговата дъщеря Евгения е уверена, че любовта й към медицината идва от нейния баща. Сестрата на Димитър – Боряна Пирьова, е известен професор по невробиология, а дъщеря й Любомира Чакалова завършва молекулярна биология, става  доктор на биологическите науки и работи в Кеймбридж в Института по молекулярна биология.
Фондация „Професор Генчо Пирьов”. На името на видния учен, психолог и педагог, член-кореспондент на БАН  и почетен гражданин на родния си град – на 20 април 2008 г. в Казанлък е учредена фондация с почетен председател професор Боряна Пирьова. През същата година под патронажа на областния управител на област Стара Загора са проведени и първите Пирьови дни, които през следващите години се обогатяват с все повече и по-интересни инициативи. За първото издание на Пирьовите дни  учредителите избират датата 20-ти ноемвриСветовен ден за правата на децата. Защото целият съзнателен творчески път на професор Генчо Пирьов е посветен на децата.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here