ПИЕР ДЬО КУБЕРТЕН – Основателят на Олимпийските игри

0
879

 Важна е не победата, а участието”. Тази мисъл на Кубертен, наречен „Бащата на модерните Олимпийски игри“, се превръща в крилата фраза.

Пиер дьо Фреди барон дьо Кубертен (1863 -1937) e френски спортен и обществен деец, педагог, историк и литератор; една от най-интересните, талантливи и енергични личности на своето време. Основател е на съвременните Олимпийски игри, на които посвещава целия си живот. Кубертен е първият президент на МОК. Автор е на няколко книги, посветени на спорта и олимпийското движение. Медалът „Пиер дьо Кубертен“ се смята за най-високото спортно отличие.

Пиер дьо Кубертен е роден на 01.01.1863 г. в Париж. Той е третото дете в семейството на френски аристократи. Детството си прекарва в имението на майка си – старинният замък Мервил, близо до Льо Хавър.

От малък имал разностранни увлечения, притежавал отлични вродени способности. Изцяло бил завладян от четенето и слушането на музика. Било му изключително интересно да пътешества, да работи и да получава знания. Без да се щади. Обичал да язди, усърдно се занимавал с гребане и фехтовка. В колежа бил блестящ ученик, със собствени възгледи. Завършва с отличие. Неочаквано отказва да започне кариера на военен и постъпва в Сорбоната. Учил се великолепно, увличал се от много науки, преди всичко от педагогика, история, литература и философия. През целия си живот не спирал да усъвършенства образованието си. Харесвал  миговете на съзерцание – усамотявал се, сядал на малко столче и се вглъбявал в себе си…

Големият подвиг, на който Кубертен ще отдаде близо половин век, тепърва предстоял. Личният му девиз бил: „Гледай надалече, говори откровено, действай решително!”  Придавал голямо значение на физическата култура като задължително условие за формирането на хармонична личност. Смятал, че спортът развива не само тялото, но и волята, и умствените способности и че е изключително важен за физическото и духовно развитие на младите хора.

Дьо Кубертен написва множество публикации за образователната система в Англия и настоява за педагогическа реформа във френските училища. Заедно с приятели създава спортен клуб. Особено държи на ръгбито. Той е съдия на финала в първия френски шампионат по ръгби, провел се през 1892 г. За да популяризира атлетиката, измисля международни състезания.

Бил обзет от такива мисли, които не били традиционни за онова време. Смятал, че всичко, което иска да направи – това са „мечти и несбъдваеми фантазии”.

Кубертен със страст изучавал историята на древна Гърция. Посетил и долината, където се провеждали древните Олимпийски игри. Така стига до извода, че спортът трябва да бъде върнат в системата за възпитание, тъй като именно той правел гърците физически съвършени и издръжливи. След находките при археологическите разкопки на Олимпия, международният интерес към древните игри неимоверно нараснал. От този интерес се родила смелата идея на Кубертен: Олимпийските игри да бъдат възстановени!  В цялото им величие и великолепие!

Той съставил уникален план за осъществяването на това невероятно трудно и грандиозно начинание. Благодарение на организаторския си и ораторски талант, на разностранните си знания, блестящо познаване на материята и умения да доказва правотата си, той успял да приобщи към идеята си много съмишленици от различни страни, в т. ч. внушителен брой политици и обществени дейци.

На 23 ноември 1892 г. в Сорбоната младият барон изнася доклад за възраждането на Олимпийските игри. Той говорел толкова страстно и убедително, че спортните дейци решили да бъде свикан Международен конгрес с участието на представители на най-големите спортни държави, за да може правилата и принципите на игрите да се договорят от най-авторитетно равнище. Конгресът се провежда  на 16-ти юни 1894 г. с многолюдното представителство на 10 страни. Идеята за възраждането на Олимпийските игри била приета възторжено. Взето е решение те да се провеждат на всеки 4 години, като първата съвременна Олимпиада да бъде проведена след две години в Атина. Бил избран Международен олимпийски комитет от 15 души. Кубертен става генерален секретар на МОК.

Той изготвя Олимпийската харта, в която разяснява философските принципи, образователното и естетическо значение на Олимпиадата. Според хартата, Олимпийските игри са спортни и мирни състезания. Издигайки лозунга „О, спорт, ти си мир!“, младият французин смятал, че „Младежта трябва да мери сили в спортни състезания, а не на полето на битките”.

Първите летни олимпийски игри през 1896 г. са успешни и 29-годишният Дьо Кубертен става президент на МОК, на мястото на подалия оставка Димитриос Викелас. Пиер Дьо Кубертен не спирал да мисли за олимпийското движение, той бил обсебен от идеята те да се разрастват и да стават все по-добри. През 1915 г. той се мести в Лозана, където е седалището на МОК.

Въпреки първоначалния успех, Олимпийското движение  изживява трудни времена. Интересът към Вторите Олимпийски  игри през 1900 г. в Париж, продължили цели пет месеца, и към Летните игри през 1904 г. е слаб. Те са засенчени от провеждащите се по същото време международни изложения.

Нещата се променят след провеждането на Летните игри през 1906 г. в Атина (без статут на официална олимпиада). Олимпийските игри вече стават най-важното спортно събитие.                                                                                              За да се възстанови връзката между изкуството и спорта, характерна за античните олимпийски игри, през същата година, по инициатива на Кубертен, МОК приема решение по време на игрите да се провеждат конкурси в сферата на изкуствата. За Олимпийските игри през 1912 г. в Стокхолм Дьо Кубертен създава модерния петобой, а в раздел литература е удостоен със златен медал за творбата си “Ода за спорта”.

Кубертен става автор на олимпийската емблема, на олимпийската клетва и на редица олимпийски ритуали. През 1913 г. той разработва флага на олимпийските игри.

На бял фон, символизиращ мира по време на игрите, са разположени петте преплетени олимпийски кръга в различен цвят. Всеки кръг символизира определен континент: синият – Европа,  жълтият – Азия, черният – Африка, зеленият – Австралия и червеният – Америка.За първи път олимпийският флаг е развят през 1920 г. на игрите в Антверпен. Ден след това бил откраднат, постепенно забравен и заменен с дубликат. 80 години по-късно, през 2000 г., крадецът, който бил вече на 103 г. – американец от арменски произход, бронзов медалист, го връща лично. Това знаме днес е в Олимпийския музей в Лозана.

Олимпийският девиз „Citius, Altius, Fortius“ от латински означава „По-бързо, по-високо, по-смело“, но по-разпространен е преводът „По-бързо, по-високо, по-силно“. Кубертен заимствал този девиз от Мартин Дидеон, директор на един от колежите в Париж.

Олимпийският огън, символ на чистотата, на честната борба за победа,

е традиция, пренесена в съвременните игри от древна Гърция. За пръв път е запален през 1928 г. на игрите в Амдстердам. В съвременните игри факелът се запалва в Гърция и се предава щафетно, като гори непрекъснато в града, в който се провеждат игрите, до закриването им. Щафетното предаване на факела е станало за първи път през 1936 г.на игрите в Берлин. То символизира предаването на олимпийските традиции от едно поколение на друго.

В древна Гърция на победителя бил връчван лавров венец, свит от клонка, срязана със златен нож от диво маслинено дърво. Смятало се, че така жизнените сили на свещеното дърво се предават на победителя. Днес победителят получава златен медал, в негова чест се издига държавният флаг на страната му и се изпълнява националният химн.

Олимпийски игри не са провеждани три пъти – през 1916, 1940 и 1944 година, заради Първата и Втората световни войни.

След VIII-те летни олимпийски игри през 1924 г. в Париж, които са изключително успешни, Дьо Кубертен се оттегля от поста президент на МОК. Наследен е от белгиеца Анри дьо Байе-Латур. В продължение на 13 години, до края на живота си, Кубертен остава почетен президент на МОК.

Пиер дьо Кубертен оставя след себе си не само съвременния олимпизъм, но и огромно литературно наследство: 30 книги, сред които  „Френска хроника”, „Всеобща история” в 4 тома, „Основи на града на Бъдещето”, „Олимпийски мемоари”,  50 брошури и над 1200 статии на  различни теми – спорт, философия, политика, история, археология и др.

Пиер дьо Фреди барон дьо Кубертен умира на 74 години – на  02.09.1977 г. в Женева, Швейцария. Погребан е в Лозана, в близост до седалището на МОК. Изпълнена е последната му воля: сърцето му е погребано отделно – в гробница близо до стените на древна Олимпия.

В Лозана е създаден музей “Кубертен”. Паметници на великия французин са издигнати в Гренобъл, Атланта, Лозана и на други места. Пощенски марки с лика му са издадени в Германия, Азербайджан, Молдова. В чест на Кубертен е пусната в обращение и монета от 20 франка. Много клубове, комитети и училища, вкл. и в България, приемат името на Пиер Дьо Кубертен. Негова паметна плоча е поставена на централно място в НСА „В. Левски” в София. През 2011 г. в Русия за първи път са публикувани „Олимпийските мемоари” на Кубертен – с разрешение на наследниците му, предоставили уникални снимки за илюстрирането им. Денят, в който Кубертен представя доклада си за възраждането на игрите – 23-ти ноември, е обявен през 1948 г. от МОК за Международен олимпийски ден.

Специалният медал „Пиер дьо Кубертен“ МОК присъжда от 1964 г. – за проявено благородство и дух на спортсменство на Олимпийски игри.

Медалът се смята за най-високата награда, която олимпийски състезател може да получи, по-престижна и по-ценна и от златен медал. За изключителни заслуги към олимпийското движение

двукратният олимпийски шампион по борба Боян Радев получи през 2009 г. медал „Пиер дьо Кубертен“. Той дари отличието си на Националния исторически музей.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here