ПЕТЕР КАРЛ ФАБЕРЖЕ – Руски ювелир

0
173

Петер Карл Фаберже /1846 – 1920/ е руски ювелир, всепризнат световен майстор, прочул се с колекцията си „Великденски яйца на Фаберже“ – 68 бижутерийни изделия с формата на яйце, украсени с диаманти, злато и скъпоценни камъни. 54 от тях са създадени специално за цар Александър III и Николай II, 7 са за московската фамилия Келч, други са изработени за частни колекционери. 52 от яйцата са великденски, до днес са запазени 45. В тях винаги имало някаква изненада. Техен наследник са днешните шоколадови яйца със скрит подарък за децата.                                              Петер Фаберже е носител на златен медал на Станиславска лента – 1882 г., на званието „Майстор на Парижката гилдия на ювелирите“ – 1900 г., на руските ордени „Св. Станислав“ и „Св. Анна“ и на българския орден „За граждански заслуги“, удостоен е с френския орден на Почетния легион.

През 2012 г. Google отбеляза годишнина на знаменития ювелир с красиво лого – с букви, скрити в декоративни бижутерски яйца. През 2014 г. във Виена бе открита изложбата „Светът на Фаберже“ – с експонати, предоставени от Кремълския музей.

 Петер Карл Фаберже е роден на 30 май 1846 г. в Санкт Петербург, Русия. Майка му. Шарлота е дъщеря на датски художник, а баща му Густав е бижутер, роден в Естония. През 1842 г. той основал ювелирна фирма, която процъфтявала. Карл израснал в Италия, Франция, Великобритания и Германия. Посещавал немско училище и златарски курсове в Дрезден. Тънкостите на ювелирното изкуство усвоил при франкфуртския майстор Йозеф Фридман. Проявил такъв блестящ талант и предприемачески дух, че през 1870 г., 24-годишен, поел в свои ръце фирмата на баща си. Скоро я развил така, че в нея работели 500 души. Има четирима синове: единият се установил в Хелзинки, а останалите – във филиалите на фирмата „Фаберже и К“ в Париж и Лондон.

След участието си във Всеруската художествено-промишлена изложба през 1882 г. в Москва, Фаберже получил покровителството на император Александър III  и съпругата му Мария Фьодоровна и званието „Ювелир на Негово Императорско Величество и ювелир на Императорския Ермитаж“. През 1885 г. той печели златен медал на Изложбата на Изящните Изкуства в Нюрнберг. Там едно златно яйце, покрито с бял емайл, със скрита в него кокошка от цветно злато, която, като се отвори, открива изящно  миниатюрно копие на императорската корона, оставило без дъх посетителите.

Това красиво изделие, наречено „Кокошчица“, било направено по поръчка на императора като великденски подарък на съпругата му. Очарованата императрица написала: „Фаберже е геният на нашето време“. Яйцето поставило началото на 32-годишната традиция за ежегодни великденски подаръци, които императорското семейство поръчвало на Фаберже. Условието било всеки екземпляр да съдържа някаква изненада.                                                                                                                                              Вдъхновен от височайшето внимание, майсторът открил ново направление в ювелирното изкуство – започнал да използва полускъпоценни камъни и минерали – планински кристал, нефрит, топаз, малахит, лазурит и др. Изделията от камък най-напред обработвали уралски майстори, а във фирмата на Фаберже били дообработвани – с много усъвършенствани методи за обработка на камък, цветен и прозрачен емайл и многоцветно злато. Магията Фаберже постигал и чрез огромна палитра от цветове – повече от 124 цвята и нюанси. Изработката на едно яйце отнемала близо година, но на знаменития майстор помагали много бижутери. Най-известните са: Михаил Перхин, Август Холстрьом, Хенрих Уигстгром, Ерик Коплин.

Своята колекция «Великденски яйца на Фаберже» ювелирът създава в периода 1885 г. – 1917 г. Император Николай II продължил традицията да подарява за Великден по едно изящно яйце на майка си и на съпругата си Александра. За двора са изработени общо 54 великденски яйца, наричани императорски, до днес са запазени 45. Всяко от тях е уникално и великолепно произведение на изкуството, с различен сюжет и изненада, най-често миниатюри с портрети на царското семейство, часовници, животни, цветя… Други няколко яйца, наричани неимператорски, са подарени на близки до семейството на императора или са поръчвани от други знатни фамилии. Сред тях е Феликс Юсупов, който по-късно ще стане убиецът на Распутин. Такива яйца има и у племенника на Алфред Нобел и  херцогиня Марлборо, както и в династията Ротшилд. Фирмата на Фаберже изработвала не само скъпи „играчки за богатите“. За по-обикновените хора през 1914 г. били пуснати и медни чашки за спиртни напитки.

Фирмата на бижутера се прочула във владетелските дворове на цяла Европа, той станал всепризнат майстор на ювелирното изкуство. Красивите му изделия са почитани в Германия, Франция, Великобритания, Дания, Гърция, България и др. Родствениците на императорската руска фамилия в тези страни ги получавали като подаръци, над които треперели. Фаберже бил „на мода“ дори на места като Тайланд и Балтимор. Яйца на Фаберже у нас днес се съхраняват в Националния военно-исторически музей.                                                                                                                                          Фабриките и магазините, както и драгоценните материали на Фаберже в Петроград, Москва и Одеса, били национализирани през 1918 г., след Октомврийската революция. Малка част от тях са изнесени във Финландия. Самият Фаберже, опасявайки се от арест, емигрирал – най-напред в Латвия, после в Германия, накрая в Швейцария. През 1920 г. сърцето му заболяло и семейството се установило в околностите на Женевското езеро, заради климата. Петер Карл Фаберже напуска този свят на 24.09.1920 г., на 74 г., в Лозана. Тленните му останки са пренесени в Кан и са погребани редом с тези на жена му в гробището Гран-Жас.                                            След като са национализирани, те са откарани в Оръжейната палата в Кремъл. До 1922 г. сандъците остават неразпечатани. По време на Гражданската война работещите в музея гладували, но нищо не е изчезнало. След това започнала разпродажбата им, но през 1927 г. 24 от яйцата били върнати. После пак последвала разпродажба – на 11 яйца. В крайна сметка в Кремъл останали само 10 от императорските яйца, сред които най-голямото „Кремъл“. Не се знае къде се намират 8 яйца. Собствениците на останалите са известни. Фондацията на Векселберг има 9, Музеят на изкуството на Вирджиния в гр. Ричмънд – 5, Музеят на изкуството на Ню Орлиънс – 3. Британската кралица Елизабет Втора притежава 3 императорски яйца. Швейцарската фондация „Едуард и Морис Сандос“, музеят „Хилууд“ във Вашингтон и художествената галерия „Уолтърс“ в Балтимор имат по 2. Музеят на изкуството на Кливланд и принцът на Монако Рение Трети имат по 1. В анонимни частни колекционери се намират 4 яйца.

Яйцата на Фаберже са сред най-скъпите бижутерийни изделия в света. След 1930 г., по време на голямата разпродажба, търговската марка и знаменитите яйца сменят собствениците си. Много от тях са купени от Арманд Хамър. В колекцията на Форбс попадат 11 императорски и 4 частни яйца. През 2002 г. Зимното  яйце – 1913 г., направено от опали, кристали и 3000 диаманта, с изненада кошничка с кокичета, смятано за шедьовър в ювелирното изкуство, е продадено на търг за 9.6 млн. долара.

През 2004 г., с идеята уникалните изделия да се върнат в родината си, фондацията на руския бизнесмен Виктор Векселберг изкупува на търг 9 от най-красивите великденски яйца, заедно с още 180 предмета, за 150 млн. долара. Сред тях е знаменитото  Коронационно яйце, оценявано на 18-24 млн. долара. То е емайлирано в тъмно златисто,  украсено е с решетка от императорски орли, в центъра с диамант. Като се отвори, се показва копие от каретата, която вози Николай II на коронацията. Сред 9-те яйца са „Кокошчица“, „Момини сълзи“ – любимото на императрицата-майка, яйцето с ордена на Св. Георги, което Мария Фьодоровна взема със себе си в Дания. Днес те са експонирани в Московския музей за изобразителни изкуства „Пушкин”. Най-скъпо продаденото яйце – за 18.5 млн. долара, е Ротшилдовото яйце. Негов притежател през 2007 г. става руският бизнесмен и колекционер Александър Иванов. Декоративният часовник с диамантено петле, изскачащо на всеки час, го прави не само най-скъпото яйце на Фаберже, но и много скъп часовник.                                     Един от площадите в Санкт-Петербург носи името на Феберже, а през 2013 г. в града е открит Музей „Фаберже“. В Киев, Одеса и в други градове, в които ювелирът е имал филиали, има паметни плочи в негова чест. В Баден-Баден е създаден първият в света музей, изцяло посветен на дейността на фирмата на ювелира. В Москва функционира колеж за декоративно-приложно изкуство „Карл Фаберже“.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here