МАДАМ ДЬО СТАЛ – Френска писателка

0
95

Фамилията й означава “стомана” и принадлежи към имената-загадки със  скандална слава.

Писателката Мадам дьо Стал е родена през 1766 г. в Париж. В началото на Революцията създава известен литературен салон. Ревностна поддръжница на либерализма и убедена  феминистка с необикновена интелигентност. Била желан събеседник на най-прочутите мъже на епохата – Гьоте, Шилер, Фихте, Шлегел. Заради политическите й пристрастия  Наполеон я осъжда на изгнание. Творчеството й е белязано от прехода от Стария режим към Републиката, от класицизма към романтизма в литературата. Автор е на трактата “За литературата, разглеждана във взаимоотношенията й с обществените институции”. на романите «Делфин» и «Корин», на съчинението «За Германия» и др.                                                                              Умира на 51 години, през 1817-та, в Париж. Дъщеря й посмъртно издава творчеството й в 17 тома.

Истинското й име е Ан Луиз Жермен Некер. Баща й – Жак Некер, е роден в Женева, където, преди да стане министър на крал Луи VІ във Франция, натрупва огромно богатство като банкер. Майка й, също швейцарка, отваря дома си в Париж за елита по онова време, достъп до който има и 11-годишната Жермен – умно момиче, което не се подчинявало на майка си и безумно обичало баща си. Тя жадно поглъщала разговорите на гостите и благодарение на литературните знаменитости отрано се оформя като мислещ човек с либерални идеи. 15-годишна, тя написва бележки към знаменития финансов «Отчет» на баща си. Пише и  първата си творба – “Писмо за характера и трудовете на Жан-Жак Русо”, и  резюме на капиталния труд на Монтескьо “Духът на законите”. По-късно жилището на Жермен също ще се превърне в салон, още по-блестящ от този на майка й.                                                                              Ан имала неблагодарна външност и буен темперамент. Това обяснявало трудния й характер и многобройните й авантюри. Сърцето й усетило любовта, когато била на 17, но тя трябвало да потисне това чувство. Мадам Некер намерила за дъщеря си блестяща партия – два пъти по-възрастния шведски посланник в Париж Ерих Магнус Стал фон Холщайн. Ан се сдобила със съпруг, но не и със семейно щастие. На натрапения й мъж тя дължи само фамилията си.

Младата жена създавала незабравимо впечатление сред елита с блестящия си ум, красноречие и ентусиазъм. В началото на Революцията тя използвала влиянието си и, рискувайки собствения си живот, спасила много хора от гилотината.

За кратко се установява в Англия. Сред френските емигранти бил и бившият френски министър граф Луи дьо Нарбон, към когото тя изпитала първата, срещнала взаимност, страст. Скоро обаче огорчена от измените му, се разделя с него. Преди завръщането си в Париж тя издава анонимна брошура в защита на кралица Мария-Антоанета. След екзекутирането на краля преследваната Мадам дьо Стал се оттегля в изгнание в семейното имение Копе, в Швейцария, близо до Женева. Тук тя погребва майка си и прекарва две години с любимия си баща. През това време й гостуват различни известни дейци на изкуството.

В Копе дьо Стал се запознава с Бенжамен Констан, талантлив  поет от първото поколение романтици във Франция. Той е неин неразделен спътник в продължение на 17 години, баща на единствената й дъщеря Албертин. Диаметрално противоположните им характери поставили началото на един  романтичен епизод, който през следващите десет години оказал огромно влияние върху живота и литературната дейност на Мадам дьо Стал.

През 1796 г. френската република била призната от Швейцария и Стал се завърнала в Париж, където нейният салон отново станал влиятелен и притегателен център. Констан също посещавал салона. Дьо Стал имала негласен развод с мъжа си, въпреки че живеела с него под един покрив. Заради това двойнствено положение противниците й я превърнали в мишена на оскърбления. Чувствата си тя излива в романа «Делфин», който затвърждава литературната й слава. Същевремено пише и обширното си съчинение “За литературата, разглеждана във взаимоотношенията й с обществените институции”, чиято първа част е “За литературата на древните и модерните автори”, в което определя задачата на литературата: да служи на новите обществени идеали и да защитава политическата и нравствена свобода.

Тази книга била в разрез с настъпващия реакционен режим и се оказала опасна за правителството на първия консул Наполеон. Той, въпреки, че признавал, че Стал е забележителна, разпоредил тя да бъде интернирана обратно в Копе. В Швейцария тя превръща имението си в средище на борбата срещу  Наполеоновата империя. В замъка й се събират писатели, политици и интелектуалци от цяла Европа – личности от различна националност, религия, политическа ориентация и естетческо чувство, за които моралът и философията са тези, които обединяват обществото и човечеството и стоят по-високо от интересите.

Романтичната Мадам дьо Стал смятала, че “любовта е най-фаталната от всички страсти за  щастието на човека”. Любовта често се ражда от “онова, което не може да се обясни”. За мъжете “винаги има някаква цел в любовта, докато продължителността на това чувство е единствената грижа на изживяващите го жени”. “Любовта е историята на живота на жените, – твърди дьо Стал, – но е само епизод в живота на мъжете”.

Тя първа поразила въображението на простолюдието с любовните си истории и отстоявала духовната пълноценност на жената, което много по-късно ще се нарече “феминизъм”. Впечатляващо проницателни са разсъжденията на Мадам дьо Стал относно ентусиазма – термин, който древните гърци превеждали чрез съчетанието “богът в нас”. Според нея, ентусиазмът „включва любовното увлечение по красотата, порива на душата към възвишеното, удоволствието от преданата всеотдайност…” ,

И още: “Ентусиазмът за съзнанието е това, което е честта за дълга”.

Славата на дьо Стал ставала оглушителна. През 1802 г. заедно с Констан тя заминава за Германия. Тук се запознава с Гьоте, Шилер, Фихте, Хумболд, Шлегел – първият теоретик на немския романтизъм. Под влиянието на Гьотевата идея за “световна” литература, тя виждала своя идеал за една общоевропейска литература, със запазената неповторимост на всяка национална литература.

През 1808 г. дьо Стал отново посещава Ваймар, Мюнхен и Виена. Завръщайки се в Женева, тя разбира за тайния брак на Констан с Шарлота Харденберг. Новината предизвиква ярост, която постепенно преминава в религиозно умиротворение.  Този период на писателката е забележителен с книгата й в 4 части «За Германия», най-завършеният й труд – индиректна критика към Наполеоновата политика. За първи път Стал издига на преден план въпроса за националността и се опитва да докаже, че нацията не е произволен сбор от отделни личности, а историческо явление.

Мадам дьо Стал изпратила книгата на Наполеон с писмо, в което молела за аудиенция. Тя вярвала, че силата на нейните убеждения ще могат да повлияят  и на императора. Наполеон останал непреклонен. Разпоредил книгата й да бъде изгорена. Забранил да издават каквото и да е от нея във Франция и заповядал тя да остане в Копе, като я обградил с шпиони и забранил на приятелите й да я посещават.

Тя страдала толкова силно по Констан, че, за да заглуши мъката си, заминава за Италия. В Милано е силно увлечена от италианския поет Монти, но слабохарактерният поет се боял да не си навлече гнева на Наполеон. Излиза романът й “Корин” – за съдбата на една гениална жена и противоречията между любовта и славата. Корин, това е самата дьо Стал, която впряга всичките си душевни сили, за да достигне апогея на славата – и то, за да бъде обичана.

Тя се почувствала забравена. Но било съдено щастието да й се усмихне още един път. През 1810 г. в Женева от испанския поход се завърнал младият офицер Албер де Рока, за да лекува раните си. Независимо от разликата във възрастта, той бил очарован от дьо Стал, която се грижела за него. След известни колебания те тайно се венчали. През 1812 г. швейцарските власти, в угода на Наполеон, заставили дьо Стал да напусне Копе и през Австрия тя се отправила към Русия, където й било оказано голямо гостоприемство от важни особи. Батюшков пише за Стал: «…Глупава като дявол и умна като ангел». От Русия писателката се отправя към Англия и остава  там, докато Наполеон е разбит и заточен на остров Елба. След 10-годишно изгнание Мадам дьо Стал се завръща в Париж.

Заела се да пише книга за Френската революция и да изясни резултатите от нея. Стига до извода, че основната цел на революцията е завоюваната от народа политическа и духовна свобода. Революцията направила Франция не само свободна, но в много сърца тя вдъхнала ентусиазъм и издигнала велики дейци. В главата за реставрацията на реакционния режим задава въпроса: «Нима днес може да се управлява така, както преди триста години? С произвол на властта, с религиозна нетърпимост, с аристокрация без никакви заслуги, с невеж и безправен народ, с неразвита армия, ограничен печат и купена журналистика, която да възхвалява този мрак!» Заключителните страници на книгата са  политическото завещание на Мадам дьо Стал за преустройството на Европа.

Мадам дьо Стал притежавала две основни черти: страстна потребност от любов и лично щастие и страстна любов към свобода. Третата й черта е жаждата й за мисъл. Умът й се отличавал с ненаситна алчност да опознае всичко…Тя припламвала за нови идеи, но често сменяла възгледите си – например, на младини била материалистка, а в по-късните си години се увлякла от спиритизма; ту отхвърляла свободата на волята, ту я допускала. Независимо от това, влиянието й върху френската литература е дълбоко и многостранно. Наричат я «муза» на френските учени и писатели. Заедно с Шатобриан справедливо е смятана за родоначалник на френската романтична школа. В своите героини тя описвала себе си и преживяните си чувства. Дьо Стал не само първа дава определение на характера на новата /романтична/ литература, но и насочва към нови поетични форми за възпроизвеждане на действителността.

45-годишната Жермен била вече уморена от бурния си живот и борбата с Наполеон, както и от раздялата си с Констан, който я предал и станал държавен секретар при императора. Недовършена остава мемоарната й книга “Десет години в изгнание” – убийствен памфлет срещу Наполеон.

През нощта на 14 юли 1817 г. Мадам дьо Стал издъхва. От сърдечен пристъп. Бенжамен Констан прекарал нощта до леглото й.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here