КОНСТАНЦА ЛЯПЧЕВА – Българска общественичка, благодетелка

0
149

Констанца Ляпчева /1887 – 1942/ е българска общественичка и благодетелка, съпруга на Андрей Ляпчев, три пъти министър-председател на България в периода 1926 – 1931 г. Милосърдна сестра по време на Балканските войни, дългогодишен подпредседател и председател на Съюза за закрила на децата. Благодарение на нея отглеждането и възпитанието на децата получават законодателна защита, а майчинството е признато като изключително важна социална функция. 

Пред Обществото на народите, днес ООН, Ляпчева поставя два въпроса, актуални и досега – настоява за конвенция срещу трафика на жени и за наказателни мерки срещу родители, малтретиращи децата си.

По нейна инициатива през 1927 г. у нас за първи път се чества 1 юни като Ден на детето.

Документален разказ за нея е включен в книгата на доц. Цветана Кьосева „Първите дами на Царска България“, в която авторката се позовава на неизползвани документи от личните фондове на политиците, чиито съпруги представя.

 

Констанца Георгиева Петрович е родена на 22.03.1887 г. в семейството на Тодора и Георги Петрович – Чохаджията /озн. производител и търговец на текстил/ – известен тревненски чорбаджия и опълченец от Шипка. Родителите й й осигурили прекрасно образование – в Швейцария. Привличала с отличното си възпитание, образование, култура и лично обаяние. Владеела няколко европейски езика. Сестра й Райна е омъжена за писателя Стоян Михайловски.

Злобни съвременници описват Констанца като лекомислено и разглезено богаташко момиче, което гледало на мъжа си като на бедняк без потекло. Но историческите факти свидетелстват за обратното – за един дълбоко смислен живот, посветен на децата на България.

В първите години на 20 в. Андрей Ляпчев, изключително талантлив журналист, е катастрофално беден. Той учил в прочутата на времето Солунска гимназия, но влизайки във ВМРО, напуска училище и отива в Пловдив, за да участва в Съединението. Там се сближава със Захари Стоянов. След това слуша лекции по икономика и история в Цюрих, Берлин и Париж, но така и не успява да вземе диплома. Говори френски, немски, турски и руски език. В София нямало къде да живее и спял в редакцията на сп. „Пряпорец“ – орган на Демократическата партия, в която членувал. Хранел се само, ако някой му заеме пари за чорба.

Смелост обаче не му липсвала. Бил безутешно влюбен в сестрата на Лора Каравелова – Виола. Боготворял баща й Петко Каравелов, но въпреки това майката Екатерина отказала на кандидат-жениха, когато той поискал ръката й. Дори написала в дневника си, че това е „лудо решение“ на Ляпчев. Огорчен, той дълго време останал ерген. Като приятел на фамилията, присъствал на сватбата на Виола с журналиста с леви убеждения Йосиф Хербст, а по-късно е единственият, който не й обърнал гръб, когато тя окончателно загубила разсъдъка си, търсейки изчезналия си съпруг. Ляпчев е този, който запознава Лора с Пейо Яворов и й дава съвети как да се разведе със съпруга си д-р Иван Дренков, за да се омъжи за поета.

През 1911 г. Констанца – на 24 г., се омъжва във Виена за Андрей Ляпчев – на 45 г., тогава министър на финансите. Церемонията е в руската църква пред четирима свидетели. Сватбеното им пътешествие е до Венеция, Рим, Париж, Берлин… Констанца е недоволна, че през цялото време съпругът й събира всякакви разписки и квитанции за харчовете им. Оказва се, че е имало защо. Малко след медения месец политическите му противници засипват вестниците с обвинения в разточителство и че е плащал с народни пари. Той обаче ги оборва с документи.

На времето много се е писало за несметните богатства на Ляпчеви. А те нямали дори собствен дом. Чак през 1923 г. политикът тегли кредит и купува къща на ул. „Кракра“. Това става 7 месеца, след като излиза от Шуменския затвор, където е затворен през 1922 г. по заповед на Стамболийски. В Акта му за забрана за ползване на движими и недвижими имоти са описани 42 предмета. Домът на ул. „Аксаков“ 8, където семейството живеело, не бил на негово име.

Според историка П. Стойчев, няколко години след сватбата името на Констанца е замесено в голям скандал – от дома им, по време на посещенията на млад и чаровен жиголо, обикалящ богаташките съпруги в отсъствие на мъжете им, изчезват жълтици и бижута за 10 млн. лева. Андрей Ляпчев прави дискретно проучване. Обществена тайна било, че на седмата година от брака си с Андрей, Констанца заминава за Франция с друг мъж. Но когато парите им свършили, се върнала при мъжа си, който я прибрал, без дори да отвори дума за развод. Пред журналистите, които не му спестявали и неприятни лични въпроси, политикът цитирал „Книга на Еклесиаст“: „Жената е мрежа. Сърцето й е примка. Ръцете й са окови“.

Ляпчев остава в българската история като държавникът, който е бил осем мандата  народен представител; подписал е през 1918 г. най-важното примирие – Солунското; извежда страната ни от Първата световна война, без да допусне окупация на великите сили. Той е един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и Съюза на популярните банки.

През март 1923 г. заедно с останалите министри от кабинета на Александър Малинов е подведен под отговорност от Държавен съд като един от виновниците за Втората национална катастрофа. След военния преврат от 9.06.1923 г. е освободен от затвора. Участва в създаването на Демократическия сговор и става негов лидер. За близо 30-те си години в политиката той е заемал различни министерски кресла.  Три пъти е министър-председател на България в периода 1926-1931 г. Негова е крилатата фраза „Со кротце, со благо“, с която в програмна статия, написана от приятеля му Григор Василев, обещава, че ще управлява по този начин. А според някои източници, фразата завършва с измисленото от негови противници „… и со малко кютек“. Макар и диалектна, заради македонския му произход, тази фраза внася европейски тон в българската политика тогава.

Ляпчев води гъвкава вътрешна политика, а външната е насочена към сближаване с Англия. Улеснява достъпа на чуждестранния финансов капитал в България. Съдейства за включването на страната в плана на Финансовия комитет при ОН, благодарение на което са отпуснати Бежанският заем – 1926 г. и Стабилизационният заем – 1928 г.

Хиляди страници са изписани за Ляпчев, а за съпругата му Констанца е известно съвсем малко. Тя е образована и много красива аристократка, интелигентна и добре възпитана. Един от добрите примери за първа дама в държавата. Превъзхождала високо издигнатия си в държавната и партийната йерархия съпруг, не само като произход, но и като образование. Била много по-изискана от него и поела грижите по подобряването на външния вид и маниерите на мъжа си. Дори си позволявала да му прави забележки на публични места.

Смятало се, че е оказвала не малко влияние върху политическата дейност на Ляпчев. Това противоречи на друго твърдение на историците, че Констанца е била кротка и че с царица Йоанна се сближава само покрай благотворителните си инициативи. И двете смятали, че намесата в политиката е проява на лош вкус.

Съдбата не дарила Ляпчеви със собствени деца, но Констанца посветила живота си на благотворителност в името на всички български деца, постигайки забележителни резултати. С това тя остава в историята на България. Като съпруга на премиера, през 1927 г. по своя инициатива тя за първи път успява да издейства 1 юни да бъде обявен и честван като Ден на детето. Идеята е държавата и обществото да обърнат внимание на стотиците хиляди деца, които живеят в бедност и не могат да учат. Всичко в името на децата… Тя вярвала, че благотворителността не бива да се разглежда като форма на милостиня, а като жест на хуманност и любов.

Няма област на общественото подпомагане, в която тя да не е взела участие.

През Балканската и Междусъюзническата война Констанца е медицинска сестра, а след това активна общественичка. Тя развива интензивна благотворителна дейност след Чирпанското земетресение през 1928 г. Дълги години, от 1927-ма до 1942 г., е подпредседател и председател на Съюза за закрила на децата, който през 1951 г. е разпуснат, т. к. дейността по грижите за децата е одържавена. Членува в почти всички други благотворителни организации на София, в много от тях е в управителните органи. Благодарение на нея дейностите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата, стават обект на правото, а майчинството е признато като изключително важна социална функция. Тя урежда първите домове за подслон на бедстващи деца, за подготовка на социални работнички, летни лагери и игрища за деца, които са принудени сами да изкарват прехраната си.

Няма друг подобен пример – с усилията само на един човек за няколко десетилетия  у нас да са постигнати такива резултати. Констанца започва от нулата, а след смъртта й през 1942 г., благодарение на работата й, в Съюза на децата влизат над 3 000 организации със 150 000 участници, които се грижат за 1 870 дневни домове, 4 380 трапезарии, 121 летовища и др.

Ляпчева е член и на няколко международни организации, вкл. към Обществото на народите, днешната ООН, където през 1930 г. поставя за първи път два важни и днес въпроса – за приемане на конвенции срещу трафика на жени и за наказателни мерки срещу родители, злоупотребяващи със здравето на децата си, и срещу побоя в семейството.

Ляпчеви даряват цялото си имущество на България. През 1931 г. Ляпчев се лекува в Берлин от рак на белия дроб, но безрезултатно. Той умира през 1933 г. в София след несполучлива операция. В завещанието му е записано, че негова наследница е съпругата му Констанца Ляпчева. Тя получава къщата на ул. „Кракра“ и дома, който се строи на бул. „Цар Освободител“. В случай, че тя престане да носи името му или след смъртта й цялото му имущество да стане „обща собственост на Българската академия на науките и Българското икономическо дружество“. Единствената скъпа вещ в къщата бил роялът, на който понякога Констанца свирела.

Констанца Ляпчева си отива от този свят на 55 г. на 28.11.1942 г. в София.

Малко преди това, през 1939 г., тя дарява имот и сграда в Долна баня за сиропиталище. Този дом – за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, и до днес носи нейното име.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here