КИНГ ЖИЛЕТ – Американски изобретател

0
436

Тази история е широко известна: една лятна сутрин на 1895 г. той погледнал брадясалото си лице в огледалото и… последвала звучна ругатнябръсначът му бил изхабен. Трябвало или да отиде на бръснар, или да занесе ножчето да го наточат…              40-годишният търговски агент Кинг Кемп Жилет, теглен от най-различни идеи, мечтаел да изобрети нещо. Нещо просто и прекрасно. И го направил! Векът на трудното и опасно бръснене приключил. Своето изобретение Жилет нарекъл самобръсначка. „От всички велики изобретения моят бръснач е най-великата дреболия“, скромно ще отбележи по-късно нейният създател.

Кинг имар трудно детство. Роден е през 1855 г. в градчето Фон дю лак (Езерно дъно), щата Уисконсин, в безимотно семейство. Животът в градчето протичал бавно и еднообразно. Детето имало бърза мисъл и високо самочувствие, наследени от баща му Джордж Жилет, който се занимавал с много неща, бил и патентен агент, нетипично занимание в онези времена. Майката на Кинг – Фани Лемайра, издала „Книга на белия дом”, препечатвана в продължение на повече от 100 години, съдържаща готварски рецепти. Кинг бил на 4 г., когато, за да започне бизнес и даде образование на сина си, Жилет-старши преместил семейството си в Чикаго. Там той отворил работилница за ремонт на шевни машини, като непрекъснато усъвършенствал всичко, което му попадне. Кинг оставя училището, за да помага на баща си, който изкарвал добри пари, но всичко рухнало заради Чикагския пожар през 1871 г., променил много съдби. Семейството се мести в Ню Йорк. Но скоро баща му се пропил и момчето поело издръжката на семейството. Работа 16-годишният Кинг си намерил бързо – посредник при продажбите в малка компания за търговия с дребни стоки за бита. Кинг работил здраво и показал завидни търговски умения.
Но детската му  мечта да създаде нещо с, което хората да го запомнят, не го напускала. Самото време било такова – изобретателско – тогава се появили телефонът, радиото, електрическата крушка и автомобилите. Кинг измислял и усъвършенствал различни неща, вкл. битови уреди, но не можел да живее от това. Нямал нито време, нито пари за нововъведенията си. Било необходимо друго изобретение – такова, което да преобърне пазара.
През 1891 г. Жилет се мести в Балтимор, където се сприятелява с Уилям Пейнтър, изобретател на завинтващата се ламаринена капачка за бутилка. Двамата често се събирали и фантазирали. Веднъж Пейнтър му казал: „Виж моите капачки: едно-две завъртания на капачката и трябва нова. Помисли без какво човек не може и измисли нещо, което е масово и ще влезе в живота на всеки американец. За да се връщат клиентите, трябва да произвеждаш нещо за еднократна употреба”.                                Кинг започнал да прехвърля в главата си всички човешки дейности. Всяка вечер разгръщал речника: Е – елмаз, за да се реже стъкло, но такова нещо вече има; Б – бутилка, вече търгувам с капачки; В – велосипед, за какво ми е на тези години да продавам велосипеди…? И затварял речника…                                                              Както често се случва при великите открития, идеята му дошла съвсем случайно. Една сутрин започнал да се бръсне и изведнъж разбрал колко неудобства носи това. Ножчето му вече било изхабено и Жилет трябвало да отиде при майстор, за да го наточи. Бръсначите по това време били не само опасни /наричали ги „режещи гърлото“/, но и доста скъпи, затова било необходимо да се внимава с тях и периодично да се носят на заточване. Стоейки пред огледалото, Жилет за пръв път забелязал, че в бръснача всъщност работи само едно тънко ножче, а останалата част служи за прикрепване. В главата му нахлули десетки въпроси, на които той на секундата намирал отговорите. Всичко било като насън. До този момент всички усилия били насочвани към това – да се продължи животът на острието. Жилет измислил друго: за да не се наточва на каиш, опънат на стената, тънкото, здраво, леко и евтино ножче да се поставя на специален Т-образен държач и да може да се сменя след бръснене.                                                                                                                                            20 години след историческото утро той ще каже: „Точно тогава се появи моят бръснач. Това приличаше повече на откровение, отколкото на размишление.“
Сетил се и, че когато бил търговски пътник и прекарвал много часове във влаковете, често му се налагало да се избръсне, а клатушкането на вагоните го затруднявало.

След години, когато трябвало да изложи аргументите си за получаване на нов патент, Кинг Жилет казва пред щатската комисия: “… радикални промени в уредите за бръснене не са правени от столетия. Затова си помислих за нещо евтино, което може да се сменя. Другите уреди се изтъпяват и не са безопасни.” Така, в търсене на начин за произвеждане на принципно нов уред за бръснене – еднократна евтина самобръсначка, която да облекчи живота на всички мъже на планетата, минали цели шест години!                                                                                                                Тогава американските бръсначи представлявали ножче и запоена за него дръжка. Идеята на Жилет била да отдели ножчето от дръжката, като се наточи едно тънко листче стомана и се закрепи перпендикулярно на дръжката. Щом ножчето се изтъпи, да може да бъде сменено с ново. Пределно просто. „Готово. Бъдещето ни е осигурено“, писал той на жена си в Охайо. Но малко избързал…
По това време нямало технологии за получаване на необходимата стомана. Преди да разбере това, окрилен, той влетял в първата железария и купил стоманена лента за часовникарски пружини, елементарни инструменти и чертожна хартия. След седмица вече бил направил първия бръснач с ножчета за еднократна употреба. Бил уверен в успеха си. Едно руло стоманена лента струвало 16 цента, а от него можело да се направят 500 ножчета.
„Понеже нямах техническо образование, не подозирах, че за моите цели ми трябва много по-качествена и по-скъпа стомана“, спомня си Кинг Жилет.                                  Трябвала тънка, здрава и евтина стомана. Специалистите по металургия в Масачузетския институт му казали, че това, което иска, е невъзможно. С дни Жилет не излизал от лабораторията, ходел небръснат, а приятелите му се шегували: „Ти изобрети самобръсначката, а целията си обрасъл като гора“. Той обаче не се спрял. Намерил съмишленик – инженерът Уилъм Никълсън, който се запалил по идеята и разработил технология за стоманената лента. Жилет през това време завършвал разработката на окончателния модел. Бил на 48 години.

През 1901 г. Жилет и Никълсън влагат много собствени средства и създават компания, която година по-късно ще приеме името “Жилет”. Започнало производството на първите ножчета, които не се нуждаели от наточване. Патентът им за нововъведението още не бил признат, а междувременно английска компания също претендирала за подобно откритие. Все пак след три години документът с №775 134 бил  получен и Жилет  поема по пътя на славата и богатството… Опитът му като търговски посредник си казал думата – той умеел да сключва сделки и скоро намерил нови инвеститори. През 1903 г. започнало серийно производство на самобръсначките, но били продадени само 51 бръсначки и 168 ножчета.                                                                                 На следващата година обаче броят бил вече 91 000 бръсначки и 123 хиляди ножчета. Знаменитите мустаци на Жилет станали фирмен знак на компанията.
През 1905 г. той открива в Лондон първия си офис извън САЩ, атакувайки и пазара на Стария континент, като създал огромна дистрибуторска мрежа. През 1908 г. продажбите надвишили 13 млн. долара! През 1917 г. били продадени 1 милион бръсначки и 120 милиона ножчета. Модата на брадите била отминала и търсенето се увеличило.

По време на Първата световна война настъпил звездният миг на Жилет. Той сключил  договор с американското правителство за снабдяване със самобръсначки на цялата армия. Във военни условия войниците можели  да се бръснат много по-бързо. Еднодневките с достатъчно резервни ножчета решавали много проблеми – те били евтини, хигиенични и прости за използване, не се нуждаели от поддръжка. С тях отпаднала необходимостта от полковия бръснар. На военните Жилет продал 3,5 милиона самобръсначки и 32 милиона ножчета.

Бизнес-уменията му са в основата на изградените от него стратегии и модели за правене на бизнес, които се използват до днес.

Жилет преследвал две неща през своя живот: непрекъснато усъвършенствал своя уред, тъй като вече и дамите посягали към него за своите специфични нужди, и водел безкомпромисна битка с фирмите, които го копирали, прилагайки желязната си хватка – печелел дела за патента, а когато се налагало, просто изкупувал конкурентите си, за да не му пречат.

Така остава на върха и когато е на 50, прави още нещо, непознато дотогава.

Компанията не спирала да прави изключително привлекателни рекламни кампании. Например, раздавала държачи безплатно или почти безплатно и печелела от продажбата на сменяемите ножчета. Това е първият по рода си бизнес-модел.

Разбира се, Жилет бил вече милионер. Той отбелязал: „Все още не съм видял по-разпространена вещ от нашата самобръсначка“.                                                            На 55 г. Кинг е лидер в производството на уреди и продукти за бръснене в света и лицето му краси всяка опаковка от неговите стоки.

Парадоксален факт е, че въпреки бизнеса си, Жилет бил яростен противник на капитализма и изповядвал утопично-социалистически идеи. Притежавал внушително състояние, но не бил привърженик на разкоша. Съхранявал парите си в акции и искал да ги използва, за да финансира нова социална система.

Голямата депресия от 1929 г. причинява огромни загуби на компанията му и тя почти рухва. Последните 4 години от живота си, практически в нищета, Жилет прекарва в опит да възстанови предприятието си. Умира на 77 г. през 1932 г. След смъртта му, в резултат на различни промени, компанията се вдига на крака. По-нататъшната й история е история на непрекъснат подем.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here