ИСАК СИНГЕР – Американски изобретател

0
520
isingea001p1

Изписват името му по различен начин: Исак/Исаак и Сингер/Зингер, последното – от singen, от нем. пея, т. к. звукът от шевната му машина наподобявал песен.

Исак Мерит Сингер /1811 – 1875/ никога не е имал претенции да бъде смятан за първооткривател на шевната машина. Но с най-сполучливия си модел той надминава всички създатели преди него и до днес е смятан за пионер на шевната индустрия. Сингер се сдобива със световна слава за това, че пуска на пазара първата домашна шевна машина – огромно удобство за всяка домакиня. Именно за нея Махатма Ганди е казал: „Това е една от редките полезни вещи, изобретени от човечеството“. Подобренията, революционният дизайн и концепцията на Сингер за принципа й на работа са  залегнали в основата на всички съвременни шевни машини. Заради широката употреба на марката „Сингер“ наричат създателя й „най-добрият приятел на шивачките по целия свят“. По-късно корпорацията му – с филиали навсякъде по света, е известна и като производител на космическа и военна техника, електроуреди и друга продукция.

Сингер бил колоритна личност. Известен е, както с многобройните си изобретения, така и с фриволния си начин на живот.

 

Исак Сингер е роден на 27.10.1811 г. в Питстаун, щата Ню Йорк. Той е осмото дете в семейството на евреи – емигранти от Германия – Адам Райзингер и първата му жена Рут Бенсън. Бил непослушно дете. Когато бил на 10 г., родителите му се развеждат. Момчето не харесва мащехата си и на 12 г. напуска  дома си. Заминава при по-големия си брат, който имал магазини за машини в Рочестър. Там за пръв път Исак проявил дарбата си да се занимава с техника, което по-късно ще му донесе слава и богатство. Бил добър помощник-майстор, но работата на едно място бързо му омръзнала и младият Сингер станал пътуващ актьор. Да играе в театъра било негова мечта, от която не се отказал до 40-тата си година. На 19 г. се оженил за Катрин-Мария Хейли, която му родила две деца. След 6 години в Балтимор той ще срещне онази единствена жена, с която ще живее до 1862 г. – Мери Ан, родила му още 6 деца.

През 1939 г. Сингер придобива първия си патент за машина за сондиране на скали, после го продава за 2 хил. долара и създава трупата „Актьорите на Мерит”, която обикаля пет години из страната. В нея играе и Мери Ан.
През 1844 г. постъпва на работа в работилницата на братя Дей в щата Охайо, които продавали различни части за печатни машини. Мести се в Питсбърг и разработва и патентова собствена машина за изрязване на дърво и метал. През 1850 г. постъпва на работа в работилницата на А. Тейлър в Ню Йорк, занимаваща се с ремонт на шевни машини. Там той среща бъдещия си партньор Джи Би Зибер.

Усетът на Исак Сингер към шевните машини се обяснява с това, че професията шивач винаги е била на почит сред евреите. Той често влизал в кръчмата, където се събирали шивачи, внимателно се вслушвал в разговорите им и запомнял техните коментари относно предимствата и недостатъците на различните марки машини. Конструкторският идеал на шевната машина очаквал своя еврейски бог…

Веднъж Орсън Фелпс го помолил да прегледа донесена за поправка шевна машина. Тя била доста по-малка в сравнение с останалите модели и с по-опростена конструкция, но имала недостатък: конецът често се завързвал. Днес движението на иглата нагоре-надолу изглежда най-естественото нещо на света, но през 19 в. това не било така. Сингер бързо съобразил, че тази конструкция се нуждае от съществена доработка. И направил това само за 11 дни: сменил местата на тъканта и механизма за шиене. Разположил совалката хоризонтално и така, не само че улеснил достъпа до нея, но и постигнал ефекта на движение на иглата нагоре-надолу, а не както било дотогава – в кръг. Конецът вече не се усуквал. Конструирал и работен плот и краче за притискане на плата, въвел зъбно колелце в плота за придърпване на плата. За да бъде шиенето непрекъснато и, за да може да се работи и с двете ръце, по-късно снабдил машината и с крачен педал. Моделът бил прост и практичен и можел да бъде управляван от всяка домакиня, без да са нужни специални умения и знания.   Тези нововъведения, защитени с огромен пакет патенти, потресли света и направили Исак Сингер богат човек. През 1851 г. с помощта на талантливия нюйоркски адвокат Едуард Кларк той основава собствена компания, носеща неговото име, и започва да продава уреда. Първият екземпляр бил продаден за 100 долара, което е едва ли не първият случай в историята, когато първият образец на изделието покрил всички предварителни разходи. Сингер започнал масово производство – на болнични облекла и военни униформи. Част от спечелените пари вложил в просторен магазин с името „Сингер“ – за производство и търговия с шевни машини.

Първият патент за шевна машина /на обувки/ бил издаден още през 1790 г. в Англия – на Томас Сен, но тя никога не заработила. Последвали патенти в Австрия – 1819 г., в САЩ -1826 г. и във Франция през 1830 г. Основната грешка на всички изобретатели била, че копирали ръчния начин на шиене с обикновена игла. През 1845 г. самоукият Елиас Хауи от Масачузетс изобретил и патентовал шевна машина с използването на два конеца – един отгоре, вкарван с игла, а друг отдолу, идващ от совалка. Свързването им създавало здрав шев, но иглата се движела хоризонтално, зашивайки тъканта само в права линия. Не успял да продаде нито един екземпляр в САЩ, Хауи заминал за Англия, но и там не срещнал добър прием на пазара. Живеел мизерно, грижейки се за жена, три дъщери и болна тъща.

През това време Сингер вече се радвал на слава и пари. Завръщайки се в Америка, Хауи разбрал, че идеите му са иззети от други изобретатели. Най-успешен сред тях се оказал Исак Сингер, който комбинирал технически талант с търговски нюх. Когато Хауи се среща с него, вестниците публикуват новината: „Хау срещу Сингер”. Започнала правна битка, в резултат на която Хауи се сдобил с 2 млн. долара. Накрая продал изобретението си на Сингер със задна дата. Починал на 48 г.,  без да успее да патентова и друго свое откритие – механичната закопчалка, първообразът на днешния цип.

Въпреки удачната конструкция на първия модел и колосалния технологичен пробив, пътят на шевната машина на Сингер към масовия пазар бил дълъг. У него обаче се пробудил рядък предприемачески талант. Той имал дарбата да се обгражда с талантливи хора – инженери, юристи, мениджъри. Още през 1851 г. фирмата „Сингер“ започнала да работи на устойчив режим, а през 1855 г. на голямото изложение в Париж получила първата си почетна награда. В края на 1858 г. в Ню Йорк работели вече 4 завода, на година били продавани над 3 хиляди шевни машини. Сингер успял да намали себестойността и направил машината достъпна за всяка домакиня. За десетина години станал милионер. През 1860 г. компанията му вече е най-големият производител на шевни машини в света. През 1867 г. създал и първия задграничен филиал – в Шотландия. През 1870 г. били произведени над 127 хиляди машини, а през 1875 г. – повече от 200 хиляди. Според някои данни, фирмата на Сингер била една от първите, която започнала да продава на изплащане. Била въведена и конвейрната система на производство, заимствана по-късно от Хенри Форд в автомобилостроенето. Поточното производство имало фантастичен ефект – след 7 години шевната машина на Сингер струвала вече само 10 долара. Исак Сингер измислил и въвел системата, наричана днес франчайзинг. Той бил първият в света бизнесмен, вложил над 1 млн. долара за реклама на своя продукт. Компанията му внедрила и система за постпродажен сервиз – машините можело да бъдат ремонтирани от местните дистрибутори, всеки можел да си поръча резервни части от производителя по пощата. Сингер обичал да повтаря: „На мен изобретението не ми струва и пукнат грош. Грошовете – ето, това ме интересува“.
Имал скандален личен живот. Хората познавали Сингер, не само заради гениалните му хрумвания, а и заради фриволния му начин на живот. Той изобщо не покривал стереотипа на изобретател-бизнесмен – не бил суховат интелигент с очила, седящ денонощно зад бюрото си. Бил представителна и колоритна личност, жизнерадостен гигант, истински исполин – висок 193 см. За своите 63 години живот покорил огромен брой женски сърца. Виждали из Сентръл парк жълтата му карета, винаги в компанията на жена.                                                                                                                 Сингер имал общо 24 деца – законни и незаконни. Бил грижлив баща. Жената, с която най-дълго е бил – Мери Ан, го напуснала заради Мери Мак-Гониъл, която му родила 5 деца и с която избягал в Лондон, след като бил арестуван заради двуженство и освободен под гаранция. Твърди се, че имал и още едно семейство – с Мери Уотърс, от която имал дъщеря. Последната му жена Изабела – от 1863 г., млада французойка, смятана за прототип на Статуята на Свободата, с която живеел в Европа, му родила 6 деца. След смъртта му в различни краища на света се появили още петима наследници.                                                                                                                         През 1863 г. Исак Сингер се оттеглил от активния бизнес, останал акционер в реформираната компания и продължил да се забавлява. От това време е портретът му, нарисуван от Е. Мей, на който се вижда един самоуверен човек, преситен от бурен живот. Накрая се установил в гр. Торки в Южна Англия, където охотно канел всичките си деца. Сингер умира през 1875 г. на 63-годишна възраст, преуспял и богат. Според различни източници, оставил на наследниците си между 14 и 22 млн. долара. За законна негова вдовица била обявена Изабела.
Империята „Сингер“ продължила да процъфтява. След 1908 г. щаб-квартирата й се  намирала в Ню Йорк, в специално построен небостъргач, висок 187 м., на 47 етажа. До началото на Първата световна война световният обем на продажбите, осъществявани от 3000 фирмени магазина в 67 страни, достигнал 3 млн. годишно. През 2001 г. компанията отбелязва своята 150-та годишнина, въпреки че година по-рано, не издържайки на конкуренцията на младите гиганти в индустрията, е обявила банкрут.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here