ЕВА ПЕРОН – Първа дама на Аржентина от 1946 до 1952 г.

0
1573

Тя е призната за най-влиятелната жена в историята на Аржентина и за една от 7-те най-известни жени в света. Сънародниците й с обожание и любов я наричат Евита и след смъртта й я обявяват за светица.

Ева Перон е втората съпруга на аржентинския президент Хуан Доминго Перон и първа дама от 1946 г. до края на живота си през 1952 г. Силната й социална дейност я превръща в символ –  „знамето на бедните“ и „дамата на надеждата“. И днес привържениците й манифестират в защита на правата си, носейки нейния лик и скандирайки: „Ние сме децата на Перон и Евита, борбата продължава“.                                                                                                                                    Никой до сега не е успял да обясни притегателната сила на тази необикновена жена, превърнала се в легенда, позната на света от мюзикъла на Андрю Лойд Уебър и Тим РайсЕвита„, адаптиран във филм с участието на Мадона. „Митът Евита“ е жив в  музея „Ева Перон“, където от тв екран звучат речите й. Тълпи от туристи моментално  разграбват картичките и брошурите – още на входа във витрина виждат нейния лик с ореол…Дата: 01.08.2012 

Ева-Мария Дуарте е петото извънбрачно дете на Хуана Ибархурен, родено през 1919 г. в скотовъдна ферма в градче близо до Буенос Айрес. Бащата на децата Хуан Дуарте имал друго многолюдно семейство. Ева била слабичко и крехко момиче с тъжни очи. На 4 години изгорила лицето си с гореща мазнина – този белег се превърнал в нейно украшение. На 15 години, с една пола и една блузка, заминала за столицата с мечтата да стане актриса. Постига известност обаче с участията си в радиопрограми. Разпознавали я по простонародния й и хриплив глас. Оправила говора си и започнала да води ежедневно предаване „Пет минути за народа“, слушано от милиони. Не забравила лишенията, разказвайки за бедните и нещастни хора, отлично знаела за какво говори. Гласът й често преминавал в ридания, а хората й вярвали и я обичали.                                                                                                                                            По това време полк. Хуан Перон бил началник на Секретариата на труда в новото правителство, дошло на власт след военен преврат през1943 г., чийто идеолог е самият той. Цялата страна знаела, че именно той ръководи Аржентина – портретите му  висяли на всеки стълб. Бил на 47 години, вдовец от 5, имал блестяща кариера: преподавател във висшата военна школа, военен аташе в Чили, посланик в Европа, където възприел идеите на Мусолини и Хитлер. Имал собствен план за развитието на страната: военен неутралитет, икономическа независимост, развитие на промишлеността. За да стане Аржентина първата страна на континента, той бил готов да работи ден и нощ. Управлението му, 1946-1955 г., определяно от някои като диктатура, се смята за латиноамерикански феномен, лансиращ властта на силна и харизматична фигура. Емблематично лице на това управление станала  съпругата му, влязла в историята като закрилницата на „безризите“.

За пръв път Ева Дуарте – член на Аржентинския радиосиндикат, и Хуан Перон се срещат през 1944 г. на благотворителна вечер след унищожително земетресение. Тя го приближила: „Благодарим ви, полковник, че съществувате“. И никога не се разделили. Нейната петминутка била удължена на 15 минути, а хонорарът й – увеличен неколкократно.  Ева открила, че изпитва към Перон не само уважение, а и огромна любов. Той бил мъжът, за когото мечтаела: мъдър, силен, с власт, способен да защити. „…Ако Бог реши да ми отнеме това щастие…, аз и в смъртта си ще ти бъда предана и ще те обожавам от небето“ – пишела му тя и това не били празни думи. Прекрасно знаела, че обкръжението му от военни, политици и банкери, не я одобрява. И решила да промени това.                                                                                                          Постепенно се превърнала в силна и очарователна дама – необходима му със съветите и появяванията си с него на митинги и събрания. „Моите идеали – това са Перон и моят народ“, – говорела тя в радиопредаванията си и хиляди аржентинци повтаряли тези думи. И когато през 1945 г. след пореден преврат той  бил арестуван, тя за пръв път проявила лидерските си качества: организирала пред Розовия дом – седалището на президента в Буенос Айрес, голям двудневен митинг за освобождаването му. Последвалата манифестация е една от най-големите и въздействащите в съвременната история на континента. Именно на това събитие тя дала на работническата класа историческото прозвище „дескамисадос“  – хора без риза на гърба си. Получила писмо от Перон: „Едва сега разбрах колко те обичам. Като изляза на свобода, ще се оженим“.

Хуан Перон спечелил през 1946 г. надпреварата за президентския пост и, придружаван от съпругата си, предприел обиколка из цяла Аржентина.

Полковникът обещавал на „безризите“ социална сигурност и права. А Ева била нагледното доказателство колко далече може да стигне всеки бедняк. Аржентинците възприемали семейство Перон като идеалната двойка, свързана от любовта към страната си и от любовта един към друг и с възхищение разказвали как полковникът винаги се изправя, когато съпругата му влиза или излиза, как й целува ръка и винаги се вслушва в мнението й.

За хората тя била „ангелът на безимотните“ и те с обич започнали да я наричат Евита. Тя харесвала това име повече от своето: „…чувствам се майка на всички деца и на бедните от моята земя“. Тъй като Перон бил дискредитиран в Западна Европа, през 1947 г. той изпраща Евита  на посещение в няколко европейски столици. Представяйки чрез себе си новата Аржентина, тя посетила Испания, Франция, Италия, Швейцария, Ватикана. „Тайм“ я нарича „непостижимата“, ген. Франко й връчва орден, а Папа Римски я удостоява с дълга беседа. Завърнала се триумфално – с контракти за милиарди за доставка на месо и зърно в разорената от войната Европа.

Ева донесла и представата за това, как трябва да изглежда Първата дама. Започнала да се облича при най-добрите моделиери в Европа, сред които Диор и Шанел, според която Евита притежавала вродено чувство за стил: сдържан разкош, скъпа елегантност, класически костюми за през деня и разкошни вечерни рокли за особени случаи. Постепенно изсветлила косата си, прическите й били обикновени, но елегантни – събирала златистите си коси на кок. Носела  клоширани поли, къси вталени жакети и обувки с каишки около кокалчетата. „Модата Евита“ дълго била най-разпространената на континента. „Времето е най-големият ми враг“, казвала Ева и скривала 2-3 години от възрастта си. Въпреки суетата и разточителството, заради непрестанната й благотворителност, всички я обичали.

Хуан Перон не можел често да пътува и да държи речи. Връзката с народа осъществявала Евита. Ставала в три сутринта и давала първите разпореждания, в пет вече искала отчет за тях. Обикаляла страната, лично посещавала и се грижела за болни и изоставени хора, изпълнявала молбите на хиляди бедни. Създала най-голямата и до днес Женската перонистска партия. Благодарение на Ева били направени редица изменения в трудовото законодателство; жените придобили избирателни права; заплатите се повишавали всяка година; работниците били изпращани на почивка… всичко, което днес наричаме социални облаги.                                                                                                                                                 Фондация „Ева Перон“. Ева я учредява през 1948 г. и започва мащабна работа за подпомагане на социално слабите и за стимулиране на регионалното развитие. Фондацията строи работнически жилища, училища, приюти, детски градини, домове за възрастни хора, болници, поликлиники, библиотеки, студентски комплекси. Отпускат се помощи за лечение на болни, за купуване на жилища или при безработица. Почти цялото си време Евита прекарвала във фондацията, държала на личния контакт с всеки гражданин: молели я за играчки, пособия, шевни машини, сватбени рокли, мебели, квартири, пътувания. Тя раздала 2500 квартири, 3500 стипендии, станала кръстница на 7800 деца  и ок. 6000 пъти била кума на сватби, изпращала подаръци – над 1 милион годишно. Портретът й стоял във всеки дом и хората се молели пред него…

Но госпожа президентшата не се харесвала на богатите. Тя спирала несъгласните с перонистката идеология вестници и радиостанции, изисквала от фабрикантите отчисления за своя фонд. Те били недоволни, че парите на фонда се изразходват за нейните тоалети и скъпоценности и тя не го отричала. Със сълзи на очи слизала при бедняците от ролс-ройса – в разкошни палта, с парижки тоалети и с брилянтени пръстени. Била олицетворение на всичко, за което тайно мечтаел бедният човек: богатство, благополучие и щастие.                                                                                Влиянието й станало по-силно от това на самия президент. Хуан Перон не възразил тя да се кандидатира за вицепрезидент и организирал грандиозни манифестации – най-големите, провеждани някога в подкрепа на жена-политик в световен мащаб. В чест на Евита из цялата страна се надигнала вълна на рекордите: майстори работели по цели денонощия, в небето се пускали хиляди балони, а един танцьор танцувал танго в продължение на 127 часа… Но военните, на които се опирала властта на Перон, му намекнали, че не им отива  да ги  ръководи жена, че тя ще го затъмни и ще раздаде всичките пари на бедните. И Евита се отказала: ридаела от микрофона на президентския балкон, обяснявайки, че безграничната й любов към съпруга й не й позволява да се кандидатира. Народът плачел заедно с нея…                                                                                                                                                  Здравето на Евита се влошило – рак на маточната шийка. Бързо се уморявала, слабеела  – тежала едва 32 кг, припадала. Преминала през серия от операции и медицински процедури. Не можела да ходи без чужда помощ и вземала по  няколко дози болкоуспокояващи, за да подкрепи съпруга си в преизбирането му за президент. Малко преди смъртта си произнася последната си реч: „Моят живот принадлежи на Перон и на моя народ – моите постоянни идеали. Не плачи за мен, Аржентина, аз си тръгвам, но ти оставям най-скъпото, което имам – Перон». След това е обявена за Духовен водач на нацията. Цяла Аржентина се молела за здравето й: хиляди меси, стотици процесии, десетки лични инициативи…                                                            Ева Перон умира на 26 юли 1952 г. Аржентина потънала в дълбок траур, в цялата страна се възцарила пълна тишина. „Духовният лидер на нацията пое към безсмъртието“ – обявил дикторът със задавен от сълзи глас. Във Ватикана били получени  над 40 хиляди писма с искане Евита Перон да бъде канонизирана за светица. Д-р Педро Ара балсамирал тялото й – това бил истински шедьовър: все едно дишала и се усмихвала… Поклонението продължило 14 дни, а в погребалното шествие участвали повече от 3 милиона души. Хората носели ковчега й на раменете си. Отдадени й били такива почести, каквито се полагат на държавен глава. Аржентина оплаквала своята покровителка и своето щастливо бъдеще, което никога вече нямало да настъпи…

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here