АМЕЛИЯ ЕЪРХАРТ – Американска авиаторка

0
122

Амелия Еърхарт /1897 – 1939/ е американска авиаторка, сред първите жени-пилоти. Първата жена, прелетяла сама над Северна Америка и обратно. Първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан, за което получава Орден за постижения в авиацията от Конгреса на САЩ, орден на Почетния легион от правителството на Франция и златен медал на Националното географско общество от президента Хувър.                                                                        Била е вицепрезидент на Бостънския клон на Американското общество за аеронавтика. Постоянството, куражът и амбицията да преследва мечтите си в една „мъжка“ област я правят кумир на феминисткото  движение.

Изчезва безследно на 2 юли 1937 г. над Тихия океан по време на околосветски полет. Обявена е за починала на 5 януари 1939 г.

От близо 80 г. на 35 жени-авиаторки и докторантки по аеронавтика ежегодно се връчва стипендия „Амелия Еърхарт“ в размер на 10 000 щ. д.

 

Амелия Мери Еърхарт – момичето, което ще преобърне представите на света за ролята на жената в обществото, е родена на 24 юли 1897 г. в АчисънКанзас, в еврейско семейство. Родителите й са Самюъл и Амелия Еърхарт. Тя и сестра й Грейс получават необичайно за времето възпитание. Майката не искала „послушни момиченца“. Те се занимавали с нетипични за момичетата игри – стреляли по плъхове с пушка, катерели се по дърветата. Когато била на 7, Амелия  пожелала да има в дома си увеселително влакче. Закачила стръмни релси за покрива на къщата и се спускала по тях в дървена кутия. Въпреки че разцепила устната си и скъсала роклята си, била невероятно въодушевена: „Все едно летях!“. Когато обаче през 1907 г. на панаира в Де Мойн, Айова, видяла самолет за първи път, отказала да се качи, защото й се сторил безинтересен.

Учи в държавно училище в Де Мойн, където семейството се мести. Бащата имал проблеми с алкохола. Уволнили го и конфискували имуществото му.

Момичетата били изпратени при приятели в Чикаго, където завършват гимназията „Хайд Парк“. Амелия постъпва в колеж в Пенсилвания, но го напуска. През 1917 г. получава сертификат от Червения кръст за помощник-медсестра и работи във военна болница в Торонто. През 1919 г. постъпва в университета „Колумбия“, но и там не се задържа дълго.

За пръв път се качва на самолет през 1920 г. Полетът трае само 10 минути, но те са незабравими за младата американка. „Просто разбрах, че трябва да летя“, казала тя. За да спести 1000 долара, необходими й за уроци по летене при Анита Снук, една от първите жени-пилоти, работела в телефонна централа и карала камион. След шест месеца си купила самолет – „Кинър Ърстър“. Бил жълт, затова го нарекла Канарчето. На 22.10.1922 г. Еърхарт вдига Канарчето до 14 000 фута, световен рекорд за жените-пилоти. През 1923 г. става 16-ата в света жена, получила пилотска книжка от Международната федерация по аеронавтика. През 1927 г. има вече 500 часа самостоятелни полети. Наследството от баба ѝ, основен източник на средства за семейството ѝ, привършва. Еърхарт става учителка, а по-късно и социален работник. Трудностите не я отказват от авиацията. Тя става член на Бостънския клон на Американското общество по аеронавтика, а по-късно е избрана за негов вицепрезидент. Пише вестникарски колонки, посветени на летенето, работи като търговски представител на самолетостроителната фирма „Кинър“.                                                                                   След полета на Чарлз Линдберг над Атлантика през 1927 г. Еърхарт получава покана от Ейми Гест – дама от висшето общество на Америка, да бъде първата жена, осъществила същия полет. Самата Гест искала да изпълни този полет и да запише името си в историята, но разбрала, че идеята не е никак безопасна. Затова търсела жена-пилот, която да спонсорира. Намерила я в лицето на Еърхарт, която придружила пилотите Щулц и Гордън като пасажер със задачата да води бордовия дневник. Тримата излитат от Трепъси Харбър, Нюфаундленд, на 17 юни 1928 г. и 21 часа по-късно кацат в Бъри Порт, Уелс. При завръщането в САЩ екипажът е посрещнат от голям парад, завършил с прием при президента Кулидж.                                                                                   Въпреки че не е пилотирала, този полет превръща Амелия в знаменитост. Тя издава книга, изнася лекции из страната, рекламира разнообразни продукти. Като редактор в сп. „Космополитън“, агитира за търговската авиация и финансира собствени проекти. С Линдберг влагат пари и усилия за създаването на първия редовен въздушен рейс между Ню Йорк и Вашингтон.                                                                                                                              Еърхарт мечтае за свои собствени рекорди и ги постига. През 1928 г. тя става първата жена, прелетяла сама над Северна Америка и обратно. Печели трето място в състезанието за жени Санта Моника – Кливланд през 1929 г. Работи за Националната асоциация по аеронавтика, по нейно настояване Международната федерация отделя женските рекорди. През 1931 г. поставя нов световен рекорд за височина – 18 415 фута. Съдейства на организацията „Деветдесет и деветте“, подпомагаща жените-авиатори. Името е измислено от нея – на първото събрание се събрали точно 99 жени.                                                                                                                    Джордж Путнам, публицист и издател, бил сред координаторите на първия й полет над Атланта. През 1929 г. той получава развод и, след като  няколко пъти предлага брак на Еърхарт, се женят през 1931 г. В деня на сватбата тя  му изпраща писмо по куриер: „Искам да разбереш, че нито ти трябва да спазваш средновековни норми на преданост към мен, нито аз се чувствам обвързана с тях“. Възгледите й за брака били твърде либерални, смятала, че отговорността в семейството трябва да е по равно. Не сменила фамилията си и не откликвала на „г-жа Путнам“.                                            След многобройни награди от състезания за жени, на 20 май 1932 г. 34-годишната Амелия осъществява първия самостоятелен полет на жена, без кацане, над Атлантическия океан.                                                                                                                           Излита сама от Харбър Грейс, Нюфаундленд, с идеята да повтори презатлантическия полет на Линдберг. След 14 часа и 56 мин. каца на пасище в КълморСеверна Ирландия. Днес там се намира център „Амелия Еърхарт“. За подвига си е удостоена с редица почетни награди.                                                                          През 1935 г. Еърхарт става първият човек, прелетял сам от Хонолулу до Оукланд, от Лос Анджелис до Мексико Сити и от Мексико Сити до Ню Йорк.                                                        След всички чудеса във въздуха, през 1936 г. Еърхарт решава, че е време и за околосветски полет. Той не е първият, но е най-дългият – 47 000 км. Навигатори са Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март от Оукланд. В Хавай самолетът минава през механик. Налага се да излетят от Пърл Харбър, но вместо да се издигне, самолетът се завърта. Полетът е отложен заради сериозни поражения по машината.                                                                                                                                                На 1 юни 1937 г. Еърхарт излита отново, само с Нунан. Поради метеорологичните условия потеглят от запад на изток. Спират в Южна Америка, Африка, Индия, Югоизточна Азия. На 29 юни пристигат в Лае, градче на брега на Папуа в Нова Гвинея. Остават им още 11 000 км над Тихия океан.                                                       Мистерията… На 2 юли самолетът излита от Лае и се насочва към остров Хауланд, в централната част на Тихия океан. Там било планирано зареждане преди полета до Хонолулу. В Хауланд корабът „Итаска“ на американската брегова охрана чакала  Еърхарт, за да ѝ помогне да се приземи. Но радионавигацията не се получила. Екипажът на кораба чувал Еърхарт (и така разбрал, че координатите ѝ са неправилни), но тя не улавяла предаването. След няколко часа опити връзката прекъснала. Станало ясно, че самолетът вече не е във въздуха. Сигналите му за помощ са засечени и от станции на авиокомпания Пан Американ, но и през следващите пет дни никой не успял да получи данни за координатите му. „Итаска“ започва търсене на север и на запад от Хауланд. Скоро издирването е поето от американските военноморски сили, които се насочват към островите Финикс. Седмица след изчезването на самолета се получават данни, че на остров Гарднър има пресни следи от хора, но не се забелязват нито Еърхарт и Нунан, нито самолетът. Издирването продължава 9 дни и струва 4 млн. долара. Не били открити никакви останки. Техниките на търсене все още не били развити, а и липсвала координация между военноморските сили и бреговата охрана. Официално пилотът и навигаторът са обявени за мъртви на 05.01.1939 г.                                       Спекулациите за изчезването на Еърхарт са повече от написаното за живота й. Теориите са много, те продължават и до днес. Една от тях е, че горивото е свършило и самолетът е потънал в океана. Имало доказателства, че в Лае самолетът не е зареден догоре. Според друга версия, след като кацнали на необитаем атол със секретен военен обект, Амелия и Нунан са пленени и екзекутирани като шпиони. Според Международната група за издирване на  летателни апарати, самолетът е паднал при остров Гарднър и се е разбил в останките на товарен кораб. Според някои предположения, Амелия е успяла да приземи самолета си по крайбрежието на остров Никумароро и е живяла на острова известно време или до края на живота си. Най-разпространената теория е, че самолетът се поврежда над Тихия океан и пада близо до остров Хауланд. Многобройни изследователи и експедиции за милиони в периода 1940 – 2017 г. твърдят, че са намерили различни артефакти, доказващи, че е възможно това да са останки от Еърхарт и самолета й: кости с размери като нейните, джобно ножче, счупено бурканче от козметичен продукт и зелена бутилка лосион от 1933 г., части от мъжки и женски токове, подобни на носените от Еърхарт и Нунан, къс алуминий, приличащ на парчето метал 48х58 см, поставено на мястото на илюминатора, парче плексиглас с дебелината  на прозореца на самолета, точният вид навигация, използвана от Амелия.                                                                                                                 Животът и изчезването на Еърхарт са описани в много книги, статии, документални филми, най-популярният от които е „Амелия Еърхарт: Изгубеното доказателство“. Филмът „Амелия“ с Хилари Суонк и Ричард Гиър е уникален екранен разказ за легендарната американка. А сп. Harper’s Bazaar дори представи впечатляваща модна фотосесия на Риана, напомняща, че смелата Амелия е била с къса коса и е носела панталони в епоха, когато подобен избор е правел впечатление. Риана казва: „Има нещо толкова специално в жена, която доминира в един мъжки свят. За такова нещо се иска сила, интелигентност, безстрашие и нерви, които да ти позволяват никога да не приемаш „Не“ за отговор“. Това казвала и Еърхарт: „Жените, също като мъжете, трябва да се опитват да постигат невъзможното“.

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here