Системата ни убива, но си ни отива!

0
307

Ден n-ти от началото на протестите на майките на деца с увреждания. Исканата оставка на вицепремиера Симеонов така и не идва. Защо да я дава – нали в България всяко чудо е за три дни. Мислех да ви припомня хронологията на скандала, но сигурно вече ви е досадна и втръснала до болка.

Протестът на майките е трогателен в човечността си, но ще остане неефективен, докато не се включат бащите. Но вероятно формата на демонстрация ще е друга. Просто защото мъжката природа е различна.

Междувременно започнаха и други протести. Птицевъдите възроптаха срещу безумните предложения на БАБХ, които на практика ги заплашват с фалит на бизнеса им. Шофьорите излязоха на демонстрации срещу необосновано високите цени на горивата и нелепите нововъдения за застраховките „Гражданска отговорност“.

В много градове от страната се сформираха и по-масови протести, които се афишират като антисистемни на по-глобално ниво. Правителството влиза в обяснителен режим как протестите не са насочени срещу него, а опозицията ги е „яхвала“. Дори използваният термин е показателен за нивото политическата клика, пардон класа.

Яхват се впрегатните животни, ние такива ли сме, г-да и г-жи политици? Опозицията пък представя някаква визия, която прилича малко на Евровизия. Уж много модерна и прогресивна, но също като Кончита Вурст, не знаеш откъде ще излезе скритият вурст и колко ще е голям. Извинявам се за арогантността, системата ме направи такъв. Каква ще да е тази система, в която вицепремиерът да се гаври с майките на деца в неравностойно положение и то напълно безнаказано? Каква ще е тази система, която генерира работещи бедни? Каква ще е тази система, в която обществените поръчки се раздават при дискриминационни условия под масата на „свои“ хора? Каква е тази система, която ни се хвали със смешен растеж на фона на факта, че сме най-бедната и изоставаща страна в ЕС . Въпросният „велик“ растеж е почти двойно по-малък от следващата държава на опашката – съседната Румъния. Ама то е защото там изхарчили резерва и сега ще видят …

Преди броени дни беше годишнината от началото на Прехода. Следва да се запитаме преход от какво и към какво? Научили ли сме уроците на историята или бяхме твърде заети да я пренаписваме и боядисваме? Свободни ли сте? Богати ли сте? Спокойни ли сте? Живеете ли в най-добрия и справедлив от всички светове?  Защото аз съм гневен и разочарован. Не само от наглостта и безочието на политическата хунта, но и от продължаващия сън на неосъществилото се гражданско общество. Крайно време е да се запитате, ако тази система ни убива, докога ще я търпим? И как точно можем да я променим? Ще продължите ли да спорите помежду си заради естеството на протестните действия или предполагаемите си политически пристрастия и ще се задоволите ли отново с подхвърлените трошички? Системата ни убива – бавно, мъчително и безвъзвратно. И ние сме съучастници в този процес, със своята апатия и бездействие. За пореден път сме изправени пред избор – дали да бъдем нация и субект на собствената си съдба или обикновена биомаса, която да бъде стригана и ругана. Колко българи вече напуснаха страна, за да абдикират или да се евакуират? Каква е вашата причина да останете? Моята сте вие!

Автор: Тодор Беленски

Actualno.com

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here