Петър Курумбашев, четвърти в листата на Коалиция за България за евроизборите: Европейският съюз не е Съветският

0
152

Бракът е като крепост – който е отвън, иска да влезе вътре, а който е вътре, иска да излезе навън.

Интервю на Павлина ЖИВКОВА за продуцента, който избра да стане политик

– Г-н Курумбашев, колко дълъг е пътят от предаването “Ку-ку” до Европарламента?

– Колкото трябва. След като бях продуцент на “Ку-ку”, като политическа кариера минах през общински съветник в София. Това се оказа най-голямото ми училище, защото работата на общинския съветник е най-близко до хората.

През 2009 г. бях избран за народен представител в един от най-трудните райони за БСП в София – 24-ти, и през 2013 отново бях в този район вече като водач на листата. Гордея се с това, че постигнахме най-добрия резултат за БСП в 24-ти район в последните 24 години, като спечелихме 4 мандата, което не се беше случвало дотогава.

– С какво продуцентските умения помогнаха на политика Курумбашев и взе ли си политикът поука от продуцента, сътворил фалшивата тревога с АЕЦ “Козлодуй”?

– Надявам се, че съм си взел. Мисля си, че 24 години по-късно това предаване не бих го повторил. Тогава може би сме били прекалено наивни за това, че трябва по този начин да се покаже силата на телевизията. Още повече че това предаване беше използвано във вреда на нашата атомна енергетика, за това да се коментира колко била опасна нашата централа. А ние знаем, че работи много добре. Надявам се работата на V и VI блок да продължи поне още 20 години. А трябва да признаем колко несправедливо бяха затворени и трети и четвърти блок, които можеха спокойно да работят до момента.

– С какво ви изкуши политиката и кой стана причина за това да влезете в нея?

– Може би съм бил изкушен да се занимавам с политика. Ще отговоря по аналогия и с една китайска мъдрост за брака: Бракът е като крепост – който е отвън, иска да влезе вътре, а който е вътре, иска да излезе навън. Може би моята история с политиката е такава. Когато съм се занимавал с политика, доста често съм си казвал: защо ли съм се захванал. А когато не съм се занимавал, съм искал да започна. По този начин сега вече се натрупаха седем години в нашите отношения с БСП и с Коалиция за България. Надявам се, че все пак една политическа кариера иска да се занимаваш с много въпроси, важни за обществото. Правил съм го като общински съветник, като народен представител. Надявам се, че ще го правя и като… евродепутат. А това е достатъчно сериозна заявка, че политиката може да е професионално занимание.

– Като стана въпрос за първите 7 години, БСП добър възпитател ли се оказа?

– Тук по-скоро от БСП трябва да кажат. Не е учтиво от моя страна аз да давам оценка на тях. По-скоро се надявам да чуя тяхната оценка. Голяма школа е със сигурност. Също така това, което малко хора оценяват специално в БСП, е огромната мрежа от хора. Една партия не се изгражда нито за три, нито за пет, нито за десет години. БСП е изграждана в продължение на поколения. В партията има изключително много качествени хора, които откриваш във всяко кътче на България. Това е нещо, което е непостижимо, бих казал, до този момент за която и да е друга политическа сила. Аз съм щастлив, че съм имал възможност да общувам с всички тези хора и да открия тези възможности. И за това, че съм получил това доверие, бих казал, особено в началото в аванс.

– Отношението на редовите членове на БСП към т.нар. парашутисти, в това число и към вас, не е еднозначно. Какво бихте казали на партийните членове, които не бяха доволни, че вместо техни другари в листите вкарват някакви външни хора от гражданската квота?

– Отношението към хората в гражданската квота поотделно не е еднозначно, както и отношението към партийните членове не е еднозначно. Имаме партийни членове, които са приемани, носени са на ръце, и такива, които не са нито приемани, нито носени на ръце. Защото членове на десните или пък хора от гражданската квота трябва да са отритвани автоматично само защото са от гражданската квота. В миналия парламент бяхме трима от гражданската квота. И за двамата мои колеги мога да кажа само най-добри думи – това бяха Андрей Пантев и Пламен Орешарски. Коментарите за тях са от професионална, човешка, каквато искате гледна точка, могат да бъдат само, бих казал, блестящи. Даже и сега съм много щастлив, че Андрей Пантев е в евролистата. Така че понякога човек индивидуално си е заработил отношението. Хората те преценяват по това, което правиш, а не само по това каква партийна принадлежност имаш.

– Да разбирам, че българският парламент се оказа тесен за артистичната ви душа и затова следващата стъпка е Европарламентът?

– Нека да не приемаме кандидатурата за Европейския парламент като желание за проява на артистичност. Много артисти се натрупаха в българския парламент в момента. Друг е въпросът за какво служат артистичните изяви на някои мои колеги. При мен е просто желание да се опитам на друго ниво да видя какви възможности имам, съизмервайки се с политици от друга класа и от други държави. Както се казва, човек расте професионално, докато стигне своето ниво на некомпетентност, да видя дали в Европейския парламент ще успея да постигна това ниво.

– Обичайната практика в Европейския парламент за старите държави е дълго време да държат своите хора делегати, за да има приемственост. В този смисъл в групата на БСП единственият източник на приемствеността се явява Илияна Йотова. С какво един нов член на Европарламента би могъл да допринесе нещо за България?

– Надявам се, че приемствеността няма да бъде само от страна на Илияна Йотова. На седмо място, което всъщност е реално шесто място, тъй като Сергей Станишев няма да отиде в Европарламента, е Евгени Кирилов, който е реалистично да бъде избран. Така че аз се надявам да имаме поне двама колеги, които имат 7-годишен опит в Европарламента в лицето на Евгени Кирилов и Илияна Йотова. А иначе конкретният мой интерес и комисиите, които аз бих заявил, са на първо място комисията  по околна среда, здравеопазване, безопасност на храните. Виждате колко различни сектори с оглед на моя опит и като общински съветник, и като народен представител покрива тя.

Втората, която заслужава особен интерес, е по промишленост, енергетика, иновации. Третата е комисията по земеделие, където се разпределят, както знаете, 40 процента от бюджета на Европейския съюз. Вече съм разговарял с двама заместник земеделски министри, които твърдят, че може да имаме много по-сериозно представителство именно в тази комисия. Например в предишния Европейски парламент в земеделската комисия, за съжаление, от България е имало само един представител от ГЕРБ. Според мен е добре в тази комисия да има представители и от левицата, и от либералите от наша страна, защото е изключително влиятелна и изключително важна за България.

– Много често се коментира, че евродепутатите ни отиват в Брюксел и само получават големи заплати, а нищо не правят за страната ни. Как ще отговорите?

– Не съм съгласен с това становище. Има евродепутати, на които хората за 5 години не успяха да научат имената. На мен би ми било интересно, ако се направи анкета и се поиска да се кажат просто имената на евродепутати от ГЕРБ. Сигурен съм, че надали повече от 2 процента от българските граждани биха се сетили за имената им, камо ли пък какво са свършили. От друга страна, бих посочил работата на Вигенин, който беше координатор на социалистите по отношение на външната политика. Бих посочил работата на Ивайло Калфин, който беше заместник-председател на бюджетната комисия и преговаряше от страна на Европейския парламент по формирането на 7-годишната му рамка. Така че има два варианта да те забележат или никога да не запомнят името ти. Те между другото са абсолютно валидни и за българския парламент. Мисля, че и българският парламент има 20-30 имена, които знаете много добре, че са там и знаете какво правят, и други, да речем, близо до 200, които не ги знаем.

– Избрали ли сте вече от коя страна ще бъдете?

– Където и да се намирам, мисля, че са ме запомнили с това, с което съм се занимавал. Ето например в предишния парламент мога да посоча акциите, които имахме срещу подписването на АКТА. Това, че се преборихме да има мораториум за шистов газ. За това, че се преборихме да няма ГМО на територията на страната. Тоест надявам се, че тогава, когато съм се ангажирал с определени каузи или законопроекти, това е било видимо и ясно каква полза допринася.

– Семейството къде остава?

– Умуваме, но засега семейството ми си е тук, в България. Ще видим как ще съчетаем възможността да се виждаме, но честно казано, те и тук да са, и там да са, пак ще се виждаме еднакво време, тъй като горе-долу времето като работа на евродепутат е разпределено поравно между Брюксел, Страсбург, София. Така че от тази гледна точка е почти все едно те къде ще бъдат. За мен е важно така да разпределим времето, че да имаме достатъчно часове да бъдем заедно.

– Къде смятате, че е мястото на българите в Европейския съюз?

– Трябва да се отърсим от комплекса, че сме провинция на Европа и че от нас нищо не зависи. Трябва да се научим да правим разлика между Европейския и Съветския съюз. Трябва да покажем, че можем да предлагаме решения на проблемите в ЕС, а не да изнасяме нашите.

Визитка

Петър Курумбашев е роден на 28 януари 1968 г. в град Плевен. Завършил е Техническия университет в София, специалност изчислителна техника. Той е един от идеолозите на студентското предаване “Ку-ку”. От 2007 до 2009 г. бе общински съветник в Столичната община от групата на БСП, бил е член на червената партия. Народен представител в 41-вото и 42-рото народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България. В 42-рото НС е председател на комисията по околната среда и водите и заместник-председател на парламентарната група на Коалиция за България.

/в.Преса/

 

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here